„Преди 50 години българинът всяка година е постил 2 пъти по 40 дни, сега пости 10 дни и пада болен”

Георги Славов е главен специалист диетолог в лечебния център Vita Rama в Пампорово (http://vitarama.bg/). Името му идва от латинската дума за живот „vita” и санскритската “rama” – щастие, а основното „лекарство” там е храната. Всичките 4 здравословни програми – „Здраве”, „Детокс”, „Отслабване” и „Жизненост”–  са холистични режими, съчетаващи силата на планинския въздух, приготвената на място чиста и прясна храна и древни практики за йога и медитаци

Има два вида вегетарианство – по здравословни и по етични причини. Кой от двата изповядвате?

В центъра ни Vita Rama разглеждаме здравето като хармония между физиката, психиката и духа. Във времето, в което живеем, трябва да се подчиним на вегетарианската храна не само като лечение, но и като философия. Нещата са взаимосвързани. Знаете, че през Средновековието хората са се приспособили към природосъобразното хранене, 80% от което е било вегетарианско. Животинските храни са били приемани в чист вид, много правилно (щадящо-бел.ред.) термично обработени. Това е видовото човешко хранене. И нека това не звучи като догма. Не е задължително всички да живеем по този начин. Всички сме виждали хора, които ядат, пият, пушат, живеят дълго и нямат кой знае колко болести – те са с друга генна даденост, природата може би им е дала друг шанс в живота. Но не бива да се подвеждаме като гледаме тази изолирана група хора. Така изглеждат нещата отстрани, на повърхността, а всъщност ако се задълбочим повече, разбираме, че и те имат нужда от алтернатива. Всички имаме нужда да се освободим от болестите, които сме придобили от начина на живот. Преди 50 години българският народ се е хранил много просто, постил е (два пъти по 40 дни строго вегетарианство в рамките на една година), и е бил здрави и читав –  а сега започва такъв режим за 10 дни и пада болен.

Във вегетарианската идея за света откриваме някои генерални противоречия. Един пример с веганите – стремят се да живеят природосъобразно, в същото време не ядат мед. Така излиза, че те косвено подпомагат проблема, за който се заговори много в последно време – измирането на пчелите. Защото колкото повече вегани, толкова по-малко хора, на които пчеларите продават продукцията си и да поддържат пчелините си…
Всеки един от нас разглежда тези неща от различни посоки и си задава много такива въпроси. Медът е пълноценна храна, която се произвежда от пчелите – ако не го приемат, те умират, затова и в ЕС стартира програма, която забранява пръскането с пестициди. Когато говорим за прочистващ хранителен режим, ние препоръчваме медът временно да се отстрани – той има много микроелементи, наситени вещества, които в този момент пречат, потискат процесите за освобождаване на токсините. Ако обаче организмът е слаб, медът способства за възстановяването му. Тоест, той няма алтернатива. Аз съм последовател на Лидия Ковачева  –  тя имаше естествен подход, а посланията й винаги бяха ясни и кратки. Винаги ни се караше, че много говорим, вместо практически да показваме. Затова сега във Vita Rama наблягаме на практичните лекции – виждаме какво е състоянието на човека и предаваме своя опит. А докато трае този процес, се сближаваме толкова, че ставаме едно семейство.
Споделяте мнението, че храната лекува. Според законодателите ни обаче продуктите, които лекуват, се продават само в аптеките. Ето например какво се казва в Закона за хранителните добавки: „Описанието не трябва да внушава, че продуктът може да предпазва, лекува или излекува дадена болест”.  Как смятате, че можем да убедим хората, че храната лекува, след като законът твърди, че е точно обратното?
Аз лично смятам, че е правилно това изискване за описанието на хранителната добавка, защото тя сама по себе си не може да е лечение, тя не е нещо пълноценно, не е основно хранително вещество, което е незаменимо за организма. По-скоро може да я разгледаме като патерица, която може да стимулира, да укрепи. Най-важното е да включваме в режима си всички групи храни: плодове, зеленчуци, кълнове, варива и зърнени храни, семена и ядки. Сурови, изкиснати, сушени на слънце. Ако всичко това се комбинира правилно, нуждата от хранителни добавки може да отпадне.

Болестите на нервната система, паническите атаки и депресиите доминират в последните години. Съществува теория, че те са свързани със стомаха. Дори има такъв израз „нервен стомах”. Или пък когато сме влюбени – говорим за „пеперуди в стомаха”… Може ли да обясните каква е връзката между стомаха и емоциите?
Всички природолечители са единодушни, че храносмилателната система е бащата на скръбта. Всичко идва от недобро усвояване на храната и последващо раздразване. Метаболизмът започва още от устата със специалния ензим за разграждане на храната, който се съдържа в слюнката ни. Ако още там не сдъвчем хубаво храната, това се отразява на всички органи надолу по-веригата и цялата тази информация се предава на мозъка. А мозъкът е като държавата – не търпи оплаквания. Ето и как се завърта порочният кръг.

Може би точно заради това някои лечители съветват да не се храним, докато сме емоционално напрегнати. Нутриционистът Надя Петрова например обяснява, че в такъв момент кръвта е съсредоточена в крайниците, а не в храносмилателния тракт и храната няма да се усвои добре. Какво е решението за хората, чието ежедневие е стресиращо нонстоп?
Има вариант да излезем от тази ситуация. В такива моменти не се гладува, а се приема щадяща, умерена храна – например крем супа или фреш от сезонен плод. Може дори да го разредите с вода – за да е по-лек и да не се натоварват излишно храносмилателните сокове, да се успокои „механиката” вътре в стомаха ни. Не е препоръчително изцяло да гладувате, или другата крайност – да се опитате да „изядете” стреса с много храна. В такива моменти един зеленчуков бульон потиска около 10 симптома – главоболие, нервност, безсилие, повръщане, запек… Балансиращото действие може да се усети само след около час. Особено важна при бульона е ролята на картофа, при това с обвивката – в нея има вещество, което подпомага фермента, участващ в разграждането на скорбялата.

Д-р Гайдурков казва, че културата се е развила, благодарение на земеделието и това, че сме се научили да обработваме термично храната си. В противен случай по цял ден бихме се занимавали да приготвяме храната си и след това да я храносмилане. Това е точка против суровоядството като най-естественото хранене за човека.
Аз, д-р Гайдурков, д-р Емилова – всички ние сме ученици на Лидия Ковачева. Всички като първолаци сме я слушали. После всеки пое по свой път, въпреки че тя мечтаеше да ни види заедно. Така всеки е развил своята философия и вие може да намерите нещо ценно във всеки един от нас. Важното е да откриете себе си и да пречупите нещата през вас, за да ви вършат работа. Когато се доверите на един специалист, да го слушате докрай. И когато получите криза, да се обърнете към него, защото той познава методиката и философията си най-добре.
Никой от хората, които съм интервюирала досега, не ми е дал задоволителен отговор на следния въпрос  – как един средностатистически работещ човек със семейство може да намери времето за природосъобразно хранене? Ядките трябва да се накиснат предварително, често се налага да си носим предварително приготвена храна… Заетият градски човек няма време за това – чистата сурова храна просто не е навсякъде.
Когато става въпрос за здраве, всеки може да се мобилизира и намери време да приложи това хранене. Готвенето на здравословни храни не отнема повече време от другия вид готвене. Другият начин е да се осигурят държавни средства, с които да се развие такава природосъобразна дейност в града. Имам предвид, да се създадат такива центрове като Vita Rama или заведения  с чиста, вегетарианска храна на достъпни цени. Ние сме готови да идем във всеки град и да помогнем на всеки да се докосне до истинската, вкусна храна. Но всичко това е въпрос на държавна политика по отношение на здравето на хората.

Здравословното хранене става все по-модерно и все повече се говори за вредата от джънкфууда и т.н. Няма ли опасност всички да ни залее ефектът ноцебо (обратното на плацебо, когато си внушаваме, че нещо ни вреди – бел.ред)?
Има такава опасност,  да. Прекалено динамично се развиваме и хората се стремят да съхранят себе си. В същото време информацията ни залива от всякъде, и много от нас в стремежа си да приемат само уж много изчистени неща, прекаляват. Нишката е много тънка. Затова, трябва да подчертаем – живеем в доста замърсена среда, организмът ни е мутирал вече и се е приспособил до някаква степен. Не се фиксирайте, ако хапнете нещо, чиито хранителен състав не ви удовлетворява. Само ако това става регулярно, ежедневно, организмът ще реагира бурно. Във всички останали случаи, дори и храната да се води „вредна”, това няма да ви се отрази. Слушайте организма си и ще се убедите, че е така. Не трябва да се робува на личност, на определен вид храна, на определен вид режим. Търсете баланса.

Интервю на Кристина