Ванилка е една от любимките на Зоя.БГ – а след толкова разходки из виртуалната й блого-сладкарница, беше истинско облекчение най-накрая да седнем в реалната Vanilla Kitchen на „Христо Ковачев“ 30. Първото, което си помисляш като влезеш там е, че си попаднал в кухнята на Палечка. Всъщност, помисляш си го, още преди да си влязъл – особено ако зърнеш кукленските розово-прасковени завески, още докато прекосяваш градинката срещу СМГ, а навън е подчертано понеделнишко, мрачно и ръмящо – какъвто беше нашият случай.
Вътре е по детски сладко, но не „увеселително“ – без сметана, пандишпан и захарни човечета в цикламено и електрик. Всъщност е нежно, пастелно, с дантелени покривки, ръчно украсени възглавници, и бухалчета под всякаква форма, на където и да се обърнеш… Съвсем като в приказка. Е, сигурни сме, че Андерсен не би имал нищо против, че в този вариант Палечка е малко по-еманципирана, прави сладкиши сред изрисувани с графити стени, декупажните вазички по масите са бивши колби на баба й-химик, и обръща внимание на неща като глутен и захар. А да, и списва блог.
Най-забавното от всичко е, че пише точно както готви – сладко, леко наивно, трогателно, с размах:
„Още по-по-после, Ванилката, демек моя милост Ваня, се реши, че иска да има истинска сладкарница, защото всички тези прекрасни хора са само едни бази данни на сървърите на фейсбук, а не истински хора, от плът и кръв.“
Докато разсъждаваме над случая „Ванилка“, подпомогнати от два вида шоколадово-таханови мъфини и дълго кафе с кокосова сметана, се замисляме как ли се отразява на такава мечтателка сблъсъкът с цялата бюрокрация и бумащина, които съпътстват отварянето на една истинска сладкарница. „Опитвам се да облека мечтата си в бизнеспараметри, но не искам бизнесът да ми завземе мечтата“, посочва тя почти празната хладилна витрина, която вече е събрала няколко недоволни изсумтявания от гладни клиенти. За да си поговори с нас, Ваня трябва да открадне няколко минути от приготвянето на сладкишите, които свършват като …хм, топъл хляб. Прави си всичко почти сама – „почти“ защото помощничката й тепърва се обучава, тя още доизкусурява рецептите, а сладкарството е пипкаво. „Как да обясня на хората, че за една торта трябват три дена, че на блатовете без яйца им трябва повече време, да добият форма, че…“ Нещата се получават бавно, свършват бързо, а полупразната витрина ни напомня на момичето от приказката „Сливи за смет“ – същото, което едва събрало боклук за една носна кърпичка… Срамота, а?
„В тортите всъщност има много математика“ – Ванилка е строителен инженер по професия, а миналия декември попада на първото си работно място в офис. Трябва й един месец, за да реши, че оттук нататък иска да се занимава само с торти. Страстта по готвенето я има отпреди това, разбира се. Всичко започва преди няколко години, когато решава да стане веган и започва да поства в блога си „грозни“ (по нейните думи) снимки от първите си експерименти без яйца и млечни. И така, лека-полека мирисът на домашната й „Ванилница“ се разнася из интернет, тя започва да приема поръчки и да мечтае.
Ето че сега мечтата й официално отвори врати, а Ванилка й се отдава и в работно, и в извънработно време: „Еми не, аз не готвя, аз творя :) Готвене е да правиш една и съща супа години наред с досада, творене е да си налееш чаша вино и да си кажеш: Олеле, сега колко яка супа ще забъркам!“
От Кристина§Ани
Няма коментари