Бягащият с очила

Той е само на 23, а вече нарича бягане от 50 км „късо разстояние“. Обича планината, но не и отъпканите пътеки, търси черните пътища и направо обожава да се губи в гората. Бяга от 10 години (виж постиженията му по-долу), сега всеки ден навърта между 20 и 40 км само на веган гориво. Запознайте се с ултрамаратонеца Тони Петков.

В научните среди се говори за т. нар. „еуфория на бегача“ – може ли да се каже, че тичането се превръща в естествен допинг? Как е при теб?
Не бях чувал за този термин. Но винаги докато тичам ми е яко. Да, пристрастен съм сигурно. Един ден само ако не тичам, не издържам. И като се разтичам после – ставам Happy Tony. Най-хубаво на ултрабяганията е, че след 70-80 км главата ти вече (прави знак за превъртане). Главата ти е празна, просто тичаш и не те интересува никой и нищо – дали ще завършиш, дали ще умреш…Какво му се вика на това? Нирвана май е думата. Емоциите са ти много крайни – ходиш, смееш се, ревеш си – и всичко това се сменя в рамките на секунди. Малко изтрещяваш.

Кое най-дългото разстояние, което си бягал досега?
Обиколката на Витоша (тазгодишната се проведе на 14 юни – бел.ред) – води се 100 км, но реално е 94 км.

Това е над два пъти повече отколкото класическия маратон – 42, 195 км. Според легендата войникът Фидипид е издъхнал, след като е пробягал това разстояние, за да извести гърците, че са победили във войната с персите. Смяташ ли, че наистина сме създадени да тичаме?
Има теории, че човекът е еволюирал, за да тича по много. Чувала ли си за т. нар. persistence hunting – древните ловци са гонили плячката си, докато животното падне и умре. Смятам, че човек може да тича много, че е създаден за това анатомично. Бавно и много, обаче – не сме бързи. Човекът е едно от най-бавните животни. И най-глупавите, ха-ха.

И все пак не е ли рисково?
Е, никой не е умрял от бягане. Да, освен може би първият маратонец. Тялото не е толкова глупаво, има си защитна система – например краката ти ще откажат, ще припаднеш… Тялото ти само ще те спре.

Всъщност в такъв момент и в тялото, и в мозъка се случват доста сложни химични реакции. Някои бегачи казват, че получават халюцинации.
Аз лично не съм имал халюцинации. При мен, когато съм зле, започва да ми се вие свят, да ми причернява, да не виждам и да не си усещам нищо. Един път имаx загуба на памет. Не помня как съм изминал едни 10 км от обиколката на Витоша през 2010-а – имам бяло петно между 75-ия и 85-ия километър.

По-здрава психика, или по-здрава физика се изисква за тичането на дълги разстояния?
Психика. Още от малък съм можел да стискам много – винаги съм имал воля, може да ми е много тежко, но стискам зъби. Мога да изкарам дълго време извън зоната си на комфорт.

Авторът на книгата „Яж и тичай“, който доста ни напомня за теб, казва, че трябва да умееш да различиш кога психиката ти те подлъгва, че тялото ти не може да продължи и кога наистина не може. Съгласен ли си?
Абсолютно е така. Признавам, че и на мен самия ми е трудно да ги различа. Отивам да тичам във всякакво състояние – може да съм изморен, да ме мързи, но отивам. Често ми казват, че претренирам.

Кои са грешките, които най-често допускат начинаещите бегачи?
Повечето хора рязко вдигат километража и започват да тичат на много дълги разстояния без нужната подготовка. А когато сухожилията още не са свикнали на такова натоварване – те най-бавно се адаптират – по-лесно се получават контузии, по-трудно се възстановяват. Всичко идва от пренадъхване, и аз съм го играл.

Всъщност как се роди интересът ти към бягането?
Като малък изобщо не бяx издръжлив. Tичаx най-много по километър-два, но пък бях добър на спринтове. Записах се на лека атлетика и въпреки че тренирах доста, не беше моето нещо. Тренирах и футбол – сега като се замисля, не ми харесваше толкова играта, колкото търчането, аз това и правех през повечето време. След това се запалих по планинското колоездене – всеки ден излизахме да караме с приятели, по 30-40-50-100 км сме навъртали. После пак ми се дотича, записах се отново на лека атлетика, вече на дълги дистанции. На 19 години открих планинското бягане, на което съм се посветил сега.

Сега минаваш на бегом места, през които другите се затрудняват дори пеша. Кое най-много ти харесва в планинското бягане?
Дава ти свобода  – можеш да идеш на места, където другите не могат… Отделно, аз лично се катеря до разни връхчета, където няма пътеки и за пръв път стъпва човешки крак – усещането е много яко. В планината няма шанс да ти стане скучно (както например на стадион) – там винаги нещо се случва, има някакви животни, наблюдаваш горите, реките, виждаш изумителни гледки от върховете. Ако чак толкова ти е скучно, винаги можеш да се забиеш по пътеките, да се изгубиш и да си го направиш интересно. Така като съм тръгвал през нищото, съм излизал на уникални места.

Казваш, че горе в планината се усещаш свободен и независим. А ако се извие буря например?
Е, да, зависим си от атмосферните условия, но само донякъде – дори и рязко да се влоши времето, ти си много загрят от тичането и слизаш много бързо. Хората не вярват, но от Мальовица слизам за 37 минути.

На едно от последните ти състезания те видяхме да бягаш с очила. Не е ли неудобно?
Направих си връзка с един катерачен възел, така си ги регулирам колко да са стегнати, седят много стабилно, изобщо не мърдат. Късоглед съм, да, но тичам с очила, само ако има технично спускане – тогава трябва да виждаш конкретно всеки камък и корен и да стъпваш прецизно, ако искаш да не се пребиеш. Иначе, ако е само изкачване и спускането не е кой знае какво, не ги слагам. Дори не знам колко ми е диоптърът.

Как стана веган?
На едно състезание преди две години се контузих по много нелеп начин. Бях си поръчал онлайн едни обувки, които ми бяха малки, но нямаше с какво да участвам, така че тръгнах с тях. След 16 часа тичане ми се контузи ахилесът. Месеци наред ме боля, пробвах какво ли не, но не минаваше. Някой ми каза за гладолечението, опитах, хареса ми, зачетох се по темата. И така, както си ядях всичко, директно станах суровояд – от днес за утре. Няколко месеца изкарах така, възстанових се, видях, че се чувствам много по-добре и постепенно открих оптималния начин на хранене за мен. Суровоядството е много крайно, мисля, че е подходящо най-вече за лечение. Сега през деня ям сурово, а вечер варива – ориз, боб, спагети… Реално никога не съм обичал месото и млечните, ядях ги, защото нали уж трябва. Като видях, че всъщност не трябва, лесно ги отказах – никога не са ми бил вкусни така или иначе. Контузията ми мина и оттогава много по- бързо се възстановявам след тежки тренировки, метаболизмът ми се забърза…даже по скоро бих казал, че заработи нормално, а преди е бил зациклил.

Заради контузия не можа да довършиш обиколката на Витоша тази година. Трябва ли да разбираме, че всеки бегач е постоянно с някакви контузии и тичането с болка е част от предизвикателството?
В последно време все ме боли нещо, но това са болежки, които не са важни. Щом мога да изтичам 50 км с тях, значи не са кой знае какво. Иначе да, факт е, че постоянно имаш болки по пръсти, нокти, глезени – но те са просто от претоварване, нищо сериозно.

Пак във връзка с контузиите и храненето имаме вътрешна информация за едни доста забавни приключения с любимия ни в Зоя.БГ джинджифил – ще ни разкажеш ли?
Направих си един експеримент – 1 седмица ядях по около 300 г на ден суров джинджифил плюс 6-7 ябълки, само това. Джинджифилът действа противовъзпалително, с него съм си оправял много контузии, а ми беше омръзнала една травма на глутеусите, която влача от няколко месеца. Затова реших да пробвам ударно. Е, установих, че с толкова големи количества не става. Стомахът ми се „бъгна“ и се задръстих. Още ми е вкусен, но оттогава съм спрял да го ям, за да го изчистя от системата.

Коя е любимата ти домашно приготвена енергийна храна за тичане? Какво носиш със себе си на състезание?
Ако ще правя дълго бягане, закусвам варено просо и елда, разбъркани със смлени семена – чиа, сусам и лен – и подсладени с мед или фурми, ако съм вкъщи, или кафява захар, ако съм на палатки. Това ме държи много време – 5-6 часа се движа без да чувствам глад и умора. Такова е яденето ми за тренировка. Ако съм на състезание, гледам да ми е максимално леко в стомаха и закусвам някакъв плод. Ако разстоянието е по-кратко, до 50 км, не нося нищо, или взимам само фурми или стафиди – най-бързо дават енергия. Ако бягането е по-дълго, си взимам стафиди, накиснати в сок от лимон, портокал или грейпфурт. Като ги блендирам, стават като гел. Като цяло, храненето точно преди бягането няма такова значение – ти тичаш с това, с което си заредил тялото предишните 1-2 дни. Дори и да закусиш много здраво, ако състезанието е например два часа, няма да усвоиш храната, само ще се премята в стомаха ти.

Доколкото разбираме, оставяш тялото ти само да ти каже от какво има нужда, не се ли страхуваш от обезводняване, от хипонатриемия?
Е, аз пия вода, докато тичам. Иначе други проблеми нямам, единственото е, че  от време на време получавам крампи в бедрата – казват, че е заради липса на магнезий.

Спомена, че не минава и ден без да тичаш. Какъв ти е графикът?
Правя по няколко дълги бягания в седмицата – между 20 и 50 км. След най-дългото, на следващия ден гледам да направя по-кратко – максимум час, в което правя бегови упражнения, ускорение, подскоци. Целта е да се раздвижиш, за да се разбие монотонността – бягал си 4-5 часа с едно темпо и в една крачка – именно това те прави „вдървен“ на следващия ден.

Колко време трябва, за да излезеш от форма?
Много зависи – как си тренирал преди това, дали взимаш някакви добавки… Повечето хора правят по едно силно състезание и след това тръгват надолу. Аз лично по цяла година съм си във форма. Когато например някой, който взима химия, се контузи и спре да тренира, много бързо губи сила, издръжливост и т.н.. При мен само с няколко дни раздвижване и тренировки, вече съм си пак аз.

А кой е най-дългият период, в който не си тичал?
Мисля, че една седмица. Миналото лято се бях контузил и и реших, че ще ида на море – по принцип не съм фен, лятото съм си в планините. Накрая, разбира се, не издържах и се разтичах малко.

Какви са ти амбициите ти в бягането на дълги разстояния оттук нататък?
Искам да изтичам първо 160 км, след това бих се пробвал на 200 и нещо. Но това вече към 30-те ми години. Голямата ми цел е рекорд на Ком-Емине – това е най-дългият туристически маршрут в България, общо около 650-700 км по билото на Стара Планина – от сръбската граница чак до морето. Рекордът за сега е 5 дни и 14 часа от 1986 г на Любомир Палакарчев. Постигнал го е, като е редувал бягане с ходене и не е спал последните два дни. Аз искам да го направя изцяло с тичане, без да спя много.

Постиженията на Тони Петков:

2011
Обиколка на Витоша 100км – 12ч 30мин
2012
2-ро място на полумаратон край езеро Панчарево ( група Мъже )
2-ро място в планинско бягане Златица.
2-ро място на 100км Обиколка на Витоша 10ч 25м. ( група младежи до 23 год. )     4-то място на планинско бягане до Черни връх ( група Мъже )
2-ро място на планинско бягане вр. Ястребец – вр. Мусала ( група Мъже )
1-во място на планинско бягане до вр. Мальовица ( група Мъже )
3-то място на планинско колоездене до вр. Мургаш ( група младежи до 23 год. )

2013
3-то място на планинскот бягане в Стара планина, с. Локорско
4-то място на планинско бягане до вр. Вихрен
Обиколка на Витоша 100км – 9ч 28 мин
3-то място на планинско бягане до яз. Калин
2-ро място на Мальовица SkyRun
3-то място на международен планински маратон в Гърция в Паранести

2014
2-ро място на международен планински маратон в Гърция на о-в Корфу
3-то място на Salomon Vitosha trail
3-тo място на  Ride or Run Rila
4-тo място Malyovitsa Skyrun
4-тo място Шри Чинмой полумаратон

Вижте и разказите му от първо лице в блога му: tonipetkov.runbg.net

Интервю на Кристина/