Елтимир от St. Gamen

За да стигна до него, трябваше да мина покрай „Мимас” на Попа. Свих надолу по „Любен Каравелов” и след няколко крачки се озовах пред вратата, която щеше да ме запокити към паралелната вселена. Вече знам, че човекът с почернелите пръсти, който стои вътре и дялка някакви неща, се казва Елтимир, прави бижута на ръка в мястото, което нарича работилница и това само по себе си звучи достатъчно сюрреалистично, особено на фона на вече заглъхващия дъх на пържени картофи и цвърчащо пилешко.

На тезгяха пред мен се мъдрят някакви причудливи фигурки от месинг – пръстен с листенца на разпъпила се роза, миниатюрна лъжичка, глава на дракон… Зад главата на Елтимир  стои майсторското му свидетелство за бижутер и часовник с циферблат на вестник. От лаптопа на масичка в ъгъла долита музика, която звучи като „Хиподил” на английски и е единственото нещо в малкото помещение, което напомня, че отвън тече друг филм. По-късно разбирам, че това, което изглежда като прясно боядисани тухли са издълбани в стената резки, които създават илюзия за тухли – дело на самия Елтимир, естествено. Сядам на единия от двата зелени стола, които блестят в златисти стружки, като патинирани.
„Питай каквото те интересува”, казва дружелюбно той, настанява се обратно на стола си и продължава да си човърка нещо, като от време на време го топи в бурканчета, пълни с течности в различни по цветове, а аз се чувствам толкова хипнотизирана, че се чудя как точно да разчленя на отделни въпроси пералнята, която се върти в главата ми, „Не разбирам какво се случва тук. Разкажи ми всичко”.

Елтимир (името му впрочем означава буквално „нажежено желязо”) прави бижута вече 15 години. „Случайно прочетох във вестник, че предлагат бижутерски курс с работа. Започнах в една фабрика, и оттогава не мога да се откача. Когато промениха тертипа с уж по-европейски – „ти можеш само това, а ти – само онова” – разбрах, че съм хванал последния влак да науча занаята „от-до”. Първо започва да продава бижутата си онлайн преди три години, без магазин, а в края на миналата година се решава да отвори свое място, в което да може да се вижда и да общува с клиентите си. И до днес St. Gamen e единствената българска марка за мъжки бижута. Повечето са пръстени. „Всеки от тях има собствено настроение. Водя се от това, че искам на мен да ми хареса, като го сложа да ми отива, все едно го правя за себе си”, казва Елтимир и признава, че бижутата имат способността да обсебват. Особено, когато назрява идея за нов модел. „Две-три вечери само за това мисля, на другия ден само то ми е в главата, не те чувам, докато ме говориш и докато не се роди, е така. Независимо колко хора са около теб, докато го правиш нещото, ти общуваш сам със себе си. Сякаш излизаш от реалността.”

Докато Джуджи (както го наричат всички) разказва, аз разлиствам каталога с нещата му и на последната страница виждам сребърна китара, която е толкова миниатюрна, че се побира между палеца и показалеца и ме кара да се размечтая как се превръщам в Малечка-рокаджийка. Родила се, след като една жена я поръчала за рождения ден на дъщеря си. Броя на грифовете, разстоянията помежду им – всичко е точно както при „истинските” китари, само че в умален мащаб (дължината й е само 5 сантиметра). „Отне ми почти една седмица да я изработя, вече ми поръчаха втора такава. Да, нещата ми не са евтини, но така знам, че попадат при хора, които ги оценяват. Те получават Ролс-Ройса на бижутата. Мисля си, че точно заради това занаятите няма да умрат – оценяваш, когато знаеш, че притежаваш нещо, пипнато от човешка ръка.”

Говори като човек, който е намерил пътя в живота си. И се оказва, че е стигнал до тук, без много да се лута. „Образованието ми е средно…никакво. Гонен съм от 5 училища. Тогава бях с дълга коса, слушах Джон Ленън и бях нещо средно между метъл, хипар и пънкар. Всъщност никога не съм търсел някаква групова идентичност, в която да се впиша. Защо трябва непременно да си в релсите с овцете? Аз съм такъв, какъвто съм.” Даааа, това определено дава някои подсказки за името на марката St. Gamen. Пулсиращите младежки години обаче са съвсем малка част от философията, която Елтимир влага в това име. „На първо място е мъжка бижутерия. Гамен пък го използвам не толкова в смисъл на хулиган, а по-скоро като френската дума „gamin” – хлапак, момче, непокорник. Мисля си, че е много свято да успееш да запазиш точно тази искрица в себе си, да не се превърнеш в това, което другите искат от теб.”

Чакаме с нетърпение да видим първото ревю с бижутата St. Gamen в началото на лятото и му пожелаваме успех!

Интервю на Кристина