Кожата, в която живея

Кожата е най-големият орган в тялото ни – при възрастния човек тежи между 3 и 4 кг. Принципът, че храната лекува тук е валиден повече от всякога. Правилната диета може да потуши зараждащо се възпаление, да повиши способността на кожата да задържа и използва адекватно влагата, както и да регулира обновяването на кожните клетки. Сега ще се запознаем с механизма на действие при основните кожни състояния, а в отделна статия ще ви разкажем за храните, които ги повлияват добре.

Акне (Acne Vulgaris)
Механизмът, по който се образува акнето, всъщност е доста прост. Или мастните жлези на кожата секретират твърде много себум (мазнина), или себумът е по-лепкав от обичайното, или се получава комбинация от двете.
Зоните, които най-често се засягат, са лицето и гърба, тъй като там са разположени най-висока концентрация на фоликулни канали (в ежедневния език са познати като „пори”). Всяка пора се състои от космен фоликул, мастна жлеза и малък мускул, наречен arrector pili (контракциите на въпросния мускул изправят малките косъмчета по повърхността на кожата ни, когато ни е студено). Когато нивата на андроген са повишени, мастните жлези се уголемяват и започват да секретират по-големи количества себум. Андроген е общото название на мъжките хормони – най-важният от които е тестостеронът. Има много причини те да са с по-високи стойности. Те естествено се покачват в пубертета.  (И неестествено, при прием на лабораторно синтезираната им форма, стероидите, което обяснява пъпките по гърбовете на най-яките момчета във фитнеса). При жените високите нива може да се дължат на хормонални колебания – най-честите причини за тях пък са противозачатъчните хапчета и поликистозните яйчници.
Акнето се развива на няколко етапа. Заради повишената продукция на себум порите се пълнят с мазнина много по-бързо от нормалното, а тя на свой ред „заклещва” мъртвите клетки, които „изплуват” на повърхността на кожата. Образува се нещо като запушалка и се включва рефлекс за допълнително секретиране на себум, който да изпълни априори отредената си роля – да овлажнява кожата. На този етап пъпките са все още черни точки (комедони). В следващия етап се повишава броят на бактериите в запушения съд. Бактерията Propionibacterium acnes (P.acnes) се храни с човешкия себум – естествено, когато количеството му се увеличи, нейната популация също нараства. И така, пората продължава да се пълни със бактерии, себум и мъртви клетки – започва възпалителен процес и се надига онази характерна червенина, по която разпознаваме, че ще имаме пъпка на сутринта. При последния етап (до който не винаги се стига) пората се запълва до краен предел и „експлодира” – така бактериите се разпространяват по заобикалящата повърхност. В този момент се активира имунната система – белите кръвни телца се насочват в засегнатите зони, за да спрат разпространението на инфекцията. Когато атакуват бактериите, те самите умират. Натрупването на тези мъртви бели кръвни телца оформя гнойта, която скоро започва да изпълва пъпката – така се образува характерното бяло връхче.

Шоколад?
Напоследък връзката между шоколада и акнето се заклеймява като мит, но ето какви са фактите. Когато приемем голямо количество захар (под формата на шоколад, например), панкреасът произвежда инсулин, за да понижи нивото на кръвната захар. Това на свой ред е последвано от скок на адреналина, чиято роля е да освободи повече глюкоза в кръвта. Страничният ефект на адреналина обаче е, че директно стимулира мастните жлези в кожата – а това значи още повече мазнина, която „съдейства” на акнето.

Екзема
В същността си екземата е просто възпаление на кожата. В днешно време най-честото й проявление е във вида атопична екзема. „Атопичен” означава, че има фамилна склонност към алергични реакции – те могат да се изявят по различни начини: под формата на екзема, астма или сенна хрема. Вярвате или не, и трите са едно и също състояние, което се проявява в различни тъкани на тялото. Дължи се на бъг в имунната ни система, която поради някаква причина развива свръхчувствителност към определени стимули. Всеки път, когато сме изложени на дадения стимул (може да бъде храна, растение, препарат, козметика, почти всичко), тялото ни го разпознава като патологичен и повишава имунния отговор – оттам идват възпалението и червенината. Тъй като има намесен алергичен елемент, се създават и антитела към стимула. Отделя се хистамин, който се натрупва в областта и предизвиква силния сърбеж, от който се оплакват повечето страдащи от екзема.

Симптоми на екзема
Червенина
Когато имунната система се активира при срещата със стимула, тя изпраща множество бели кръвни телца към кожата. Веднъж достигнали целта, те изпускат определени химикали, които бързо разширяват кръвоносните съдове – последствие от това е зачервяването. Разширените кръвоносни съдове, от своя страна, улесняват придвижването на белите кръвни телца из тъканите. Разширявайки се по този начин, част от плазмата (водното съдържание в кръвта) залива околните тъкани. Това предизвиква подуването, когато се активира възпалителния процес.

Суха кожа
Тя е страничен ефект от зараждащото се възпаление. То повлиява циркулацията в мастните жлези, намалява количеството себум и причинява загуба на вода в клетките. Това изсушава кожата, набръчква я и тя започва да се лющи.

Сърбеж
Един от най-неприятните симптоми на екземата. Предизвикан е от освобождаването на хистамин – когато той се акумулира, улеснява химическите реакции, но освен това стимулира рецепторите за болка по специфичен начин. Понякога усещането за сърбеж е толкова силно, че може буквално да подлуди засегнатите.

Лишеи (Lichen Planus)
По същество това отново е възпалително заболяване. Засяга китките, краката, скалпа, устата и вагината. Точната причина все още е мистерия за медицината, въпреки че сме наясно, че не е инфекциозно заболяване, не се унаследява и не е заразно. Касае се за неспецифично възпалително накърняване на кожата. Изразява се в малки пъпчици, които се появяват заедно на „чепки”, а това, което го прави ясно отличимо от другите масови кожни състояния като екзема и псориазис, е отчетливият лилав цвят.

Псориазис
Друго сравнително често кожно заболяване – засяга около 2% от населението, без значение от възраст и пол. Псориазисът е състояние, свързано с нормалното обновяване на кожните клетки. По принцип новите клетки се образуват в най-долния пласт на кожата и постепенно се придвижват нагоре, докато различните слоеве изхвърлят вече мъртвите си клетки. Новите клетки достигат най-горния слой на кожата за около 3 до 4 седмици. При псориазисът обаче всичко това се случва в режим „fast forward” – в рамките само на 3-4 дни. Така на повърхността на кожата се появяват „кръпки” червенина, покрита със сребристи люспици.
Според най-новата теория за произхода на това състояние, група бели кръвни телца, наречени Т-клетки, се придвижват към дермата, освобождавайки цитокини, които предизвикват възпаление – то на свой ред води до по-бързото умиране и съответно обновяване на кожните клетки.

Розацея
Въпреки че от медицинска гледна точка не е сериозно, това състояние може да отключи сериозни психологически проблеми, тъй като засяга частта, която няма как да скрием – лицето. Проявява се с характерна червенина, понякога в комбинация с миниатюрни пъпчици. В някои случаи се стига до трайно разширяване на кръвоносните съдове в засегнатите зони. В най-тежките случаи може да се оформят подутини по носа, уголемявайки гротескно върха му.

Причини
Зачервяване
То е не само последица, но и причина. Продължителното зачервяване може да е предизвикано от разнообразни причини – рязка смяна на температурата, натоварващи физически упражнения, прекомерна консумация на алкохол. Всички те водят до разширяване на кръвоносните съдове. Обикновено съдовете се свиват до нормалните си граници в рамките на минути, но продължителните колебания и напрежението, което оказват върху мускулатурата на съдовите стени, може да доведе до перманентното им разширяване.

Чревна флора
Има ясна връзка между бактериите в храносмилателния тракт и розацеята. Последните изследвания на пациенти с гастроинтестинални проблеми използват дихателен тест с водород – положителният тест означава наличие на лоши бактерии в тънкото черво. Пациентите с розацея са положителни много по-често от останалите. Точната връзка между състоянието на чревната флора и розацеята не е абсолютно ясна, но със сигурност дава насока за правилния терапевтичен подход.

Източници:
Pinnock, Dale. “The Clear Skin Cookbook”, Constable&Robinson (2012)
http://en.wikipedia.org/wiki/Androgen
http://en.wikipedia.org/wiki/Pilosebaceous_unit
http://www.whale.to/v/sandler2.html
http://www.livestrong.com/article/231305-adrenaline-glucose/
http://www.bb-team.org/articles/3460_zabraneni-medikamenti-v-sporta