Както вече ви разказахме в статията ни „Ако нещо изглежда като патица“, доматите, фъстъците и още ред други уж „банални“ храни от ежедневието ни не са това, което са. Е, сега ще прибавим към списъка и морковите, за които се оказа, че не са оранжеви. Или по-точно казано, не винаги са били. До късния 16 в. морковите са били предимно лилави – тоест съдържали антоцианини (пигментите, които дават цвета на гроздето, боровинките, къпините и останалите горски плодове). Срещали се също жълти и бели разновидности, но по-рядко. „Актуалният“ оранжев цвят бил получен от холандски ботаници с кръстоска между мутиралите светли моркови и други диви видове.
Една от най-популярните градски легенди гласи, че този цвят бил избран като „tribute” към династията Оранж-Насау, чиято емблема била портокалови цветчета. Някои дори конкретизират с принц Вилхелм Орански и холандската борба за независимост. За това обаче няма никакви документални свидетелства. По-прозаичната (и вероятно по-правдоподобна ) версия е, че просто оранжевите моркови се оказали с не толкова землист вкус, по-хрупкави и сладки. Цветът им се дължи на каротеноидите, които в човешкия организъм се усвояват като витамин А. Впрочем, дивите лилави и бели моркови все още се отглеждат в някои части на Афганистан, където с тях приготвят силна алкохолна напитка.
В далечното минало цветът им изобщо нямал значение, защото морковите се употребявали най-вече заради ароматните им листа и семки, а не заради корените. Най-популярните роднини на моркова все още се отглеждат именно заради тези им части – магданоза, копъра и кимиона. Счита се, че култивираният морков Daucus Carota Sativa произхожда от Иран и Афганистан. През 8 век. той пристига в Европа през Испания благодарение на маврите, а през 17 век „доплува“ и до Америка заедно с европейските заселници.
„Яж моркови и ще виждаш в тъмното“
Втората световна война има особено голям принос в днешната популярност на моркова в кулинарията и славата му на здравословна храна. В началото на 40-те тогавашното Министерство на храната в Обединеното кралство направило всичко по силите си, за да представи морковите като суперхрана. От вестниците, готварските книги и радиостанциите започнало да изскача човечето „Д-р Морков“ с лекарска чанта, на която пишело „Вит. А“. Морковите били евтини и в изобилие, а сладкият им привкус можел да замести донякъде захарта и плодовете, които трудно се намирали във военно време. Морковените пудинги, морковените мармалади и морковената лимонада (наричали я „каролада“) станали особено популярни във Великобритания. Една от най-популярните пропаганди в онези години гласяла, че Кралските военновъздушни сили са толкова точни в нападенията през нощта, именно защото ядат моркови. (Всъщност, точността идвала от нови хай-тек радари, които засичали противниковите бомбардировачи). Обикновените хора обаче масово вярвали, че ако ядат повече моркови, ще виждат в тъмното. Всъщност, както във всеки мит, и тук има капчица истина – липсата на бета-каротен (витамин А) в диетата действително води до проблеми със зрението.
Суров или не?
Морковът е един от малкото случаи, при които отговорът на този въпрос е „и двете“. Ако се консумират сурови (нарязани или настъргани), се усвоява едва 3% от бета-каротена (това е така заради високото съдържание на целулоза). Ако се пасират или изстискат, този процент се повишава до 21, а ако се обработят термично – до 27. Това, което се случва при готвенето е, че то частично разтваря целулозно-уплътнените клетъчни стени на зеленчука, като по този начин освобождава достъпа до нутриенти и улеснява храносмилането. От друга страна, нагряването унищожава съдържащият се витамин C – той е много нестабилен и лесно се разпада при висока температура, особено при варене (водоразтворим е). Изводът е, че морковите са най-добри под формата на прясно изцеден фреш. В голяма степен това важи и за пулпата, която може да добавя към мъфини, кексове, в сосове за паста и дресинги за салата.
Любопитно ОТТУК-ОТТАМ
– Първоначално морковите били отглеждани като лекарство, не като храна. С тях древните знахари третирали пострадалите при ухапване от насекоми и лекували стомашни неразположения.
– Търговците на цигари във Франция слагали моркови в съндъците, за да предпазят тютюна от изсъхване.
– В древната келтска литература наричат моркова „подземен мед“.
– Дивите зайци не ядат моркови.
– Историята, че Мел Бланк – гласът на Бъгс Бъни, е бил алергичен към моркови, също е мит – просто не ги обичал.
– Проучва се възможността морковите да се използват като био гориво – предполага се, че ще са необходими около 6000 моркова, за да се пропътува 1 миля (1.6 км).
– В Индийския щат Раджастан задължават жените да ядат морковени семки – вярва се, че притежават контрацептивни свойства.
– Последното меню на „Титаник“ включвало морковен крем на петото блюдо.
– Морковът е вторият най-богат на захар зеленчук след цвеклото.
– Испанската дума за морков е zanahoria, което означава също nerd.
Точната наука
Хранителни стойности за 100 g сурови моркови
Енергия 173 kJ (41 kcal)
Въглехидрати 9.6 g
– Захари 4.7 g
– Фибри 2.8 g
Мазнини 0.24 g
Протеини 0.93 g
Витамин A (еквивалент) 835 μg (104%)
– бета-каротен 8285 μg (77%)
– лутеин и зеаксантин 256 μg
Тиамин (витамин B1) 0.066 mg (6%)
Рибофлавин (витамин B2) 0.058 mg (5%)
Ниацин (витамин B3) 0.983 mg (7%)
Пантотенова киселина (B5) 0.273 mg (5%)
Витамин B6 0.138 mg (11%)
Фолиева киселина (витамин B9) 19 μg (5%)
Витамин C 5.9 mg (7%)
Витамин E 0.66 mg (4%)
Калций 33 mg (3%)
Желязо 0.3 mg (2%)
Магнезий 12 mg (3%)
Манган 0.143 mg (7%)
Фосфор 35 mg (5%)
Калий 320 mg (7%)
Натрий 69 mg (5%)
Цинк 0.24 mg (3%)
Флуорид 3.2 µg
Суров морковено-кокосов кейк
1 средно голям морков
1 голям банан
1/2 ч.ч. кокосово брашно
4-5 с.л. вода
щипка канела
1 ч.ч. кокосова пулпа
1 ч.л. кокосова захар
1 ч.л. кокосови стърготини
Морковът се настъргва и се завърта в блендера заедно с банана. Прибавят се брашното и канелата и се разбърква бавно с лъжица (може и на ръка). Постепенно се прибавя водата, докато се получи хомогенна смес. Разделя се на две топки, които се оставят да се охладят в хладилник. През това време кокосовата пулпа се разбива до гладка смес (може да се прибави вода, ако е необходимо). Парчетата кейк се покриват с глазурата и се поръсват със захарта и стърготините.
от Кристина
Няма коментари