С Павла в биоградинката

Да посеем най-важното семенце ни помага необикновената книжка „С децата в биоградинката”, илюстрациите, в която са на Павла.

Работи в Зоя.бг и затова няма нищо по-лесно да я срещнете и вие в Смесения магазин – на „Аксаков” в София. Там Павла Отова е посяла много семенца – на практика всеки път, щом обяснява на някой клиент за хубавото, което разцъфтява в биопродуктите, тя вече ти дава семенце за размисъл; семенце, което трябва с грижа да отгледаш… По същия начин семенца са и илюстрациите й в книжката на „Агролинк”, в която дете и червей общуват като първи приятели… За семенцата в живота си говорим обаче сега с Павла – също и за смокините, които е хубаво да срещаме по пътя си към работа… Но понеже е март, нека като начало срещнем цвете…

–    Разкажи ни за книжката – как стана така, че дете и червей се сприятелиха :-)?
–    Доста мислихме със Светла (д-р инж. Светла Николова, автор на книжката – б. р.) как точно да представим нещата, за да бъдат те интересни и близки на децата. Решихме, че е добре да има герой, защото за децата е важно да има личен пример, за да обмислят и оценят нещо. А ако е дете, ще го приемат по-близо до себе си, защото е едно от тях. Вторият герой, естествено, щеше да е животинче – куче, котка, дори имаше и градински дух. Но имахме нарисуван и един червей в една картинка и се замислихме колко е важно да отделим внимание на него.
Родителите често предават своите предразсъдъци на децата. Много от нас, дори вече пораснали, имат навици, за които никога не са се замисляли дали наистина помагат и има ли истинска причина за тях. И взаимоотношенията на хората с червеите са един от тези навици. Голям процент, особено майките, се страхуват и гнусят от червеи и буболечки. Често това е съпроводено с истерични реакции дори… И децата наблюдават това от съвсем малки и в съзнанието им се наслагва тази представа, че нещо е лошо и гнусно. И често така си живеем цял живот с неосъзнато поведение по такива въпроси… А всъщност всички знаят, че червеят е много полезен, не е опасен или отровен и работи толкова много за това ние после да се храним. Освен това децата го харесват по рождение – така, както харесват и другите буболечки. Ако пуснеш едно малко детенце в парка, то даже се опитва да пипа и да си играе с всички малки преминаващи същества. И са му интересни… Дори си спомням в детската градина, че имаше едно момче, което ги ядеше червеите или ги целуваше. Просто в един момент подражаваме на някой авторитет за нас и забравяме истинското значение на нещата.
Затова дете и червей се сприятелиха. Много е важно родителите също да обърнат внимание на това приятелство…

–    Рисувала ли си като дете растения или плодове, пеперуда… Има ли разлика как би ги нарисувала сега?
–    Да, всякакви неща съм рисувала. Израснала съм в много малко градче, където си имахме двор с градина и животни. Имаше и ниви. Селото ми е пък в планината и има много гори, и пак имахме градини. Така, че съм ги рисувала доста. Те са били част от ежедневието ми. Няма много разлика как съм ги рисувала тогава и сега :). Пак си имаха очи и нещо вършеха. От малка винаги съм отдавала много внимание и съм си измисляла характери на всичко, което ме заобикаля.

–    Понеже работиш в Зоя.бг, ни е интересно и това – влизат ли при вас деца и какво питат, какво улавя вниманието им…
–    Рядко, но все пак влизат. Повечето са от гимназиите наоколо и пият фреш и шейк. Момичета основно. Разглеждат козметиката и питат за неща за отслабване :).
Имаме няколко съседчета – по-малки момчета, и например едното има хоби да си събира камъни. Веднъж си купи розов цвят сам да си извлича розово масло. Освен това, ако си купува нещо сладко, винаги е добре обмислено.
Наскоро дойдоха цял клас гимназисти от кръжок по химия и имаха тема за биопродуктите. Разказвахме им какво означава био, какви съставки се допускат, какви не, за почвите и т.н. Интересуваха се и задаваха доста въпроси. Но много ми хареса инициативата на учителката.
Повечето деца идват с родителите си и понякога ми прави впечетление, че някои родители позволяват на децата сами да изберат някои от нещата, които ще консумират после.

–    Как би изглеждала твоята биоградинка – нарисуваната и истинската…
–    Ще има тикви – и от тези, които пълзят по оградите, също. Ще има много цветя. Ще има и лоза, за да си бера листата за сърми. Ще има и вишни, и смокиня. И много зелена салата, и спанак през сезона. Както и целина. Ще има и чушки, домати и моркови. И зелен боб. Ще привлека и много животни, катерици, мишки, таралежи. И по-добре да спра, защото ще се окаже, че моята градина се разпростира по целия свят, за да събере всички растения.
От това се разбира, че разликата в истинската и нарисуваната е, че нарисуваната ще има по-малко неща, за да се събере в рисунката. Освен ако не нарисувам някоя голяма карта. От това изводът не трябва да е, че искам да ставам голям земевладелец, а просто, че ще е хубаво по-цялата земя да има повече градини. И като минеш по някоя улица и има дървета със смокини, да може да си откъснеш за из път една, докато стигнеш до работа например.

–    И накрая, кое е семенцето, което с най-голяма любов си отгледала дотук в живота си?
–    Най-различни сменца съм посявала, някои например не са успели да пораснат, други са. Някои посаждаш някъде, където повече няма да може да се върнеш, за да видиш какво си посял. И в този смисъл, че още не съм намерила моята градинка, не съм посяла най-важното сменце. Или по-скоро за момента е посято само в главата ми и в сърцето ми.

На село децата ще оценят тишината
На градските деца ще им е много интересно да идат на село, мисли си Павла и прави сравнение с детските кътове, които напоследък са хит в търговските центрове. От една страна, далеч от града детето ще попадне в съвсем друга атмосфера – атмосфера на спокойствие и тишина. Светът, който изниква пред очите им – свят на животни и растения, също е поразително различен. Няма как да го сравним с двата часа игра сред пластмасови играчки, категорична е. „И в този смисъл – продължава тя, – градината ги учи на внимание, грижовност и благодарност.”

„Майките се страхуват и гнусят от червеи и буболечки. Често това е съпроводено с истерични реакции дори… И децата наблюдават това от съвсем малки и в съзнанието им се наслагва тази представа, че нещо е лошо и гнусно.”

„Ще е хубаво по-цялата земя да има повече градини! И като минеш по някоя улица и има дървета със смокини, да може да си откъснеш за из път една, докато стигнеш до работа например.”

С Павла в биоградинката бе Краси
Книгата потърсете в биомагазините и книжарниците