Интервю с Надя Петрова от natureinsider.com

Интервю с Надя Петрова от natureinsider.com

Наде, ти си автор на един от малкото блогове за здравословно хранене у нас –  natureinsider.com. Как започна да го списваш и защо реши да е на английски  език?
Блогът всъщност е подарък от съпруга ми Деян, който се занимава с уеб дизайн. Той купи домейна, направи графичния дизайн и измисли името. От няколко години с него се храним здравословно, а скоро аз ще се дипломирам в канадския институт School of Natural Nutrition. Една от причините да пиша блога на английски език е, че така мога лесно да обменям рецепти с колегите от университета. Освен това, когато го започвах, не знаех, че в България вече се оформя такава общност и си представях, че читателите ми ще са предимно американци. Впоследствие така се и оказа – напоследък регистрирам хиляди посещения, като почти всички са от чужбина.
Рецептите ти за сурови и  веган ястия винаги са придружени от впечатляващи  фотографии, които правиш сама.
Да, фотографията ми е нещо като хоби. По принцип брат ми е фотографът в семейството. По-голям е от мен с 14 години. Когато бяхме малки, той беше превърнал банята ни във фотолаборатория. Пазя кашони с негови снимки от това време. И така, покрай него попивах. В момента по-скоро се забавлявам – готвя, снимам…Всъщност, оказа се, че има доста хубави български кулинарни блогове. Повечето от авторите им обаче съвсем не готвят здравословно.
Спомняш ли си откъде тръгна увлечението ти към този начин на живот?
В един момент с мъжа ми забелязахме, че започваме да трупаме килограми, без да сме си променяли хранителните навици. Това бяха първите крачки в тази посока. Най-отрезвяващият момент беше преди  три  години, когато ми откриха киста на яйчника и буквално за часове ме вкараха за операция. Когато излязох от болницата, се замислих, че цял живот съм живяла със самочувствието, че съм здрава,  в заблудата, че  болестите се случват на други хора. Шест месеца по-късно ми откриха нова киста на същия яйчник. Тогава отказах да ме оперират и реших да опитам с алтернативни методи. Половин година пих билки по три  пъти на ден и оздравях. През цялото време мъжът ми ме подкрепяше. Оттогава започнахме да променяме начина си на живот, като първото, което направихме, беше да спрем да ядем месо. Брат ми, който живее в Канада, също помогна да навлезем в темата, защото той е малко по-напред от нас откъм здравословно хранене. Спомням си, колко се радвах,  когато открих Zoya.bg – там имаше продукти, за които само бях чела, но никога не бях опитвала.

На път си да се дипломираш като консултант по нутриционистика в един от малкото институти в света, където се преподава такава специалност. Разкажи ни малко повече за  това.
Дадох си сметка, че така, някак между  другото, съм изчела ужасно много за  здравословния начин на живот. Реших, че искам да получа такова образование и след като проучих къде мога да го получа, се записах за дистанционно обучение в Canadian School of Natural Nutrion. Моята специалност е holistic nutrion, която изучава не само храненето конкретно, но и всичко друго, от което зависи здравето ти –  като емоционалното състояние, физическата активност и цялостния начин на живот. Защото, дори  и да се храниш много балансирано, ако целият ти  ден минава на педали, стресиран си и си се обездвижил, надали ще станеш столетник. Нямам търпение да завърша наесен – след това ще мога да запиша и допълнителен курс за напреднали, с който ще мога да преподавам всичко, което съм научила. Смятам, че тук в България има много глад за повече информация по темата. Хората все повече се интересуват, но няма специалисти или ръководства,  които да ги въведат. Точно затова още в следващите месеци планирам да направя уъркшопи, където да преподавам основни познания, а на по-късен етап може да помисля и за нещо като частно училище.

А с какво се занимаваше, преди животът ти да потече в тази  посока?
–    Завършила съм банково дело. След като изкарах един месец стаж в една от големите банки у нас, разбрах, че това не е за мен. Всъщност, най-голямото ми увлечение беше модата. Направих един от първите онлайн магазини у нас, www.5-avenue.com, в който продаваx бельо и  бижута – първо по мой дизайн, а след това и на други марки. Сега се появиха доста такива, включително и с некоректни търговци, доверието към този вид пазаруване спадна и видях, че трябва да се преориентирам.

Напоследък да се храниш с био продукти е въпрос по-скоро на мода. Какво мислиш за това?
Малко ме дразни, но хубавата страна е, че повече хора започват да се замислят, независимо от какви подбуди. Хората имат нужда да се събудят. Това, с което се хранят в момента, не е храна. Същото беше и преди няколко години с йогата. Всички започнаха да ходят, защото беше модерно, след това останаха само тези, които наистина се вълнуват. На уъркшоповете, които организираме със zdravosloven.com, ми прави впечатление, че има  все повече хора. Интересуват се, но все още имат много предразсъдъци. Представят си например, че здравословното хранене означава ядене на салати нонстоп. Там виждат, че за няколко минути могат да си приготвят нещо наистина  вкусно, което освен това е и засищащо.

– Доста често обвиняват този начин на хранене, че е твърде въглехидратен и липсват храни, доставящи протеини?
Протеини, въглехидрати и мазнини има във  всяка храна, важно е кое преобладава. Да, здравословното хранене включва най-вече въглехидратните храни, но точно така трябва да бъде. Доказано е, че човек има нужда от около 200 гр. протеини на седмица. Него можеш преспокойно да набавиш и само от зеленчуци. Всъщност, в момента месото е един от най-опасните продукти, заради антибиотиците и хормоните, които дават на животните. Затова сме станали резистентни към антибиотиците и за една настинка се лекуваме не просто с лимон и витамин C, a се нуждаем от все по-силен и по-силен антибиотик, за да оздравеем. Напълняването също се дължи тъкмо на животинските продукти – а те стигат до нас не само през месото, но и през всички млечни храни. По отношение на пестицидите сме малко по-привилегировани в сравнение с хората на Запад. В България все още можеш да откриеш някоя баба на пазара, която най-малкото не е имала пари да си напръска градината с толкова много химикали. За сравнение в САЩ има продукти, които се пръскат с над 50 вида.

Какво ще кажеш за вечния аргумент на любителите на месото, че в него се съдържат незаменимите мазнини омега 3, които няма как да се набавят по друг начин?

Не е вярно, има ги също в ядките и лененото семе, например. В животинския свят
най-добрият им източник е сьомгата, но аз не познавам много хора, които всеки ден да ядат сьомга. Май е малко по-лесно просто да си поръсиш салатата с ленено семе. Да не говорим, че много хора живеят, без изобщо да си ги набавят по какъвто и да е начин. Аминокиселините са важни – но дотолкова, че могат да укрепят здравето ти – ако липсват обаче, няма да те разболеят. В последно време се развенчават някои от най-големите заблуди, с които сме отраснали. В университета например имаме достъп до резултатите от най-новите изследвания, които още не са масово достъпни. Ще ти разкажа едно от най-мащабните проучвания за остеопорозата, което е правено във Харвард. Изследвали са 70 хиляди жени в продължение на 12 години и са доказали,  че калцият, който се съдържа в сиренето, е от такъв вид, който организмът не  може да преработи. За да се случи това, той трябва да си набави друг вид калций и той започва да го черпи от костите. И  всъщност, излиза, че сиренето и млечните продукти, не само че не предпазват от остеопороза, но дори предразполагат към нея!

Разполагаш със собствена градина, където си отглеждаш плодове и зеленчуци.
Да, имаме къща в Нови Хан, където ходим всеки уикенд. Мястото е малко – половин  декар, но сме го оползотворили на 100 %. Родителите ми помагат в поддръжката, защото има доста работа в градината. Трябва да ти  кажа, че това е най-живата храна, която някога съм яла. Всичко е истински  вкусно и няма нищо общо с това, което можеш да си купиш магазина. Това ме подсеща за Германия, където имат една много интересна инициатива, надявам се скоро да се случи и  в България. Там отдават площи обработваема земя в близост до града. Можеш да си вземеш 300 кв.м., половин, един декар…Знаеш, че това е твоята земя и можеш да ходиш уикендите, да я копаеш, поливаш, ториш и да си произвеждаш сам храната.

Искаш да кажеш, че има начин да си набавиш основните неща за ежедневното си меню само със собствено производство?
Да. Ето, от нашата малка градина се храним две семейства (аз, съпругът ми и родителите ми) и много често даваме на роднини и приятели, защото не можем да изядем всичко. Просто трябва малко планиране. Дори и да имаш примерно 100 кв. м. земя, можеш да ги оползотвориш максимално – има култури, които прецъфтяват пролетта и можеш да засадиш други на тяхно място. И всъщност всичко излиза много по-евтино, отколкото да си купуваш продукти от магазина.

Колкото и  голямо желание да има, средностатистическият човек с работно време от 8 до 6 и деца, за които да се грижи, надали разполага с толкова свободно време.
Има и други варианти. Мои приятели са се уговорили с баба и дядо, които живеят в село близо до София и имат собствена земя. Плащат им всеки месец и купуват продукцията им. Човек трябва да е малко по-креативен и да се разтърси. А ако си имаш собствена градина, тя отнема най-много един ден от седмицата. Пролетта е голямото засаждане, но през лятото може да се отбиваш за по няколко часа, колкото да почистиш бурените и да събереш узрелите неща. Не може да ме убедиш, че човек не може да намери 2-3 часа на седмица за собствената си  градина.  Има и друг момент. Повечето сурови рецепти са много бързи и отнемат по-малко време, отколкото тези от стандартната кухня. Не можеш да сравняваш времето да печеш или пържиш месо с това да нарежеш една салата и да я поръсиш с ядки отгоре. Да, трябва да си ги накиснал предварително, но това е въпрос на добро планиране.

Как се отразява новият ти  начин на хранене на социалния живот? Как се справяш с това да не обидиш домакинята, когато отиваш на гости и не можеш да ядеш от всичко,  което ти поднасят?
Да не забравяме, че обикновено те канят на вечеря хора, които са ти достатъчно близки, знаят начина ти на хранене и се съобразяват с това. А когато ги похвалиш за някое веган ястие после, на тях им става много приятно и всеки път се стараят да ти угодят. Пък и винаги може да предложиш да отидеш по-рано и  да помогнеш на домакинята с ястията. Най-големият проблем си остава това да „пречупиш“ родителите си  – това изпитание не може да се сравни с нищо друго.

Те вероятно са от поколението, което е възпитавало деца си, че „трябва да се яде от всичко, за да си здрав“ –  как приеха промяната в живота ти?
Преходът беше доста труден. В началото като им казах, че с мъжа ми вече не ядем месо, майка ми се чудеше какво да ни сготви, като й отидем на гости. В един момент  започна да ни сервира само гарнитурата. Към днешна дата вече дотолкова са го приели, че  даже се вслушват в съветите ми. Да не забравяме, че и брат ми също е на тази  вълна, така че ги атакуваме от  две страни :) Впрочем, много се гордея с майка ми, която миналия месец издържа 10 дена само на сурова храна.

В блога си споменаваш, че не можеш да приготвиш това, което не можеш да ядеш.
Да, така е. Най-малкото като сготвиш нещо, трябва да опиташ дали е вкусно. Не харесвам например соята и не готвя с нея, въпреки че при веганите е една от основните храни. Още повече, че в световен мащаб тя е почти 95% ГМО, което някак не ми се вписва във възгледите за здравословно хранене.

Наскоро се върна от почивка в Бали, където прекара един месец и вече сподели в блога си, че това определено не е гурме дестинация. С какво се хранят хората там?
Ядат ориз във всякакви вариации. Хубвото е, че го сервират в една голяма купа и отстрани слагат на  купчинки различни неща – зеленчук, печени ядки, сос – и сам си забъркваш микса. Ядат също и много меса. Слава богу, имат веган и вегетариански ресторанти. В другите заведения ястията имат доста странни имена, но пред вегетарианските има изписана буква V отпред и това помага да се ориентираш. Не можеш да  разчиташ на сервитьорите да ти обяснят какво има в яденето, защото говорят много елементарен английски, с който едва успявате да се разберете какво си поръчал. Супермаркетите са много мизерни. Нямат нищо общо с лъскавите и подредени стелажи, на които сме свикнали тук. Още с влизането те лъхва навъобразима смрад, а наред с познатите плодове и зеленчуци, виждаш такива неща, че се чудиш, дали ако си хапнеш, ще се събудиш на следващата сутрин.

Все пак там си открила и няколко ресторанта  със сурова и веган храна и дори  си влязла в кухнята на единия. Как се случи това?
Да,  запознах се с двама готвачи. Единият беше самоук и честно казано, мисля, че повечето от моите ястия са по-сполучливи  от неговите. Другият обаче ме впечатли. Той работеше в ресторанта на „Fivelements“ –  един от най-хубавите спа хотели в Индонезия, като преди това беше ходил на обучение в САЩ и се виждаше, че е професионалист. Много приятно ме изненада с това,  че беше отворен, не си криеше рецептите – покани ме в кухнята си, показа ми  как е приготвил ястието и ми изреди какви точно съставки е използвал.

На какво се дължеше това специално отношение?
Преди да заминем им бях писала, че имам блог за сурови  рецепти, че съм чела за ресторанта и ще ми е много интересно да го посетя. Те ме поканиха на конкретна дата и час. Собственикът дойде лично да ни посрещне, оказа се, че е италианец, който много добре знаеше коя е България и откъде идваме. Готвачът пък беше приготвил едно голямо плато с всевъзможни ястия – по една-две хапки от  всяко, за да можем да пробваме, колкото се може повече. Така с мъжа ми дегустирахме голяма част от менюто – накараха ни  да се почувстваме наистина важни гости.

Ти самата със сигурност имаш любопитни  истории, свързани  с експериментите ти  в кухнята,  може ли да споделиш коя е рецептата, с която най-много се гордееш, и някой  гаф, който никога няма да забравиш?
Най-големият гаф, за който се сещам, стана при едно гостуване на брат ми и жена му от Канада. Разбрах,  че тя харесва блога ми и го следи с голям интерес и реших да я поканя на „сурова“ вечеря. Всичко вървеше по  план, докато не  изникна нещо по спешност и не ми остана време да дехидрирам блата за соления пай. И тъй като плънката беше готова, реших да го поднеса без да е дехидриран… Резултатът? Вместо хубав хрупкав блат с кремообразен пълнеж, се получи нещо меко и лепкаво, което почти не ставаше за ядене… Голям гаф. Добре че десерта беше ОК! Що се  отнася до рецептите, с които се гордея най-много – винаги последната ми е любима. В момента това е пай с боровинково сладко и пресни берита.