Нов доклад, озаглавен „Животновъдството и климатичните промени”, разкрива, че животновъдството е отговорно за повече от половината от всички парникови емисии, които са резултат от човешката дейност. Той е публикуван в броя от ноември/декември на Worldwatch Institute, уважавана научно-изследователска организация, занимаваща се с проблемите на околната среда в световен мащаб. Авторите на доклада са Робърт Годланд, бивш водещ съветник по околната среда на Световната банка и Джеф Анханг, съветник по околната среда към Корпорацията за международни финанси на Световната банка.
Съдържанието на доклада е достъпно вече и на български език:
Какво ще кажете, ако ключовите играчи в изменението на климата са … крави, прасета и пилета?
Всеки път, когато се обсъждат причините за изменението на климата, на първо място се слагат изкопаемите горива. Петролът, природният газ и особено въглищата действително са основните антропогенни източници на въглероден двуокис (CO2) и други парникови газове. Но ние смятаме, че жизненият цикъл и цялата верига на доставките при животните, отглеждани за храна, са значително подценени в това отношение и всъщност те са отговорни за поне половината от всички парникови газове, причинени от човешката дейност. Ако това е така, то оттук следва, че заместването на животинските продукти с по-добри алтернативи ще бъде най-ефикасната стратегия за противодействие на изменението на климата. В действителност този подход ще даде много по-бързо отражение върху концентрацията на парниковите газове в атмосферата, отколкото действията за замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници.
За животновъдството и досега се знаеше, че има принос за парниковите емисии. „Дългата сянка на животновъдството” („Livestock’s Long Shadow”) – често цитираният доклад от 2006 година на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към Организацията на обединените нации – твърди, че годишно 7 516 милиона тона еквивалент на въглеродния двуокис (CO2е), или 18% от всички парникови газове, идват от говеда, биволи, овце, кози, камили, коне, прасета и домашни птици. Тези количества несъмнено поставят на сериозен анализ отглеждането на добитъка при търсенето на начини за справяне с климатичните промени. Нашият анализ обаче показва, че отглежданият добитък, заедно с неговите странични продукти, всъщност е отговорен за най-малко 32 564 милиона тона CO2е на година, което прави повече от половината от всички парникови газове, причинени от човешката дейност.
Това е сериозно твърдение, което изисква сериозни доказателства, затова сега ще разгледаме подробно преките и непреки източници на парникови емисии, идващи от отглеждането на добитъка. Някои от тези източници са очевидни, но са недооценени, за някои хората са си затваряли очите, а някои са отчитани, но са причислявани към други сектори. Данните за отглеждания добитък при различните източници на информация се различават доста, което е неизбежно. Това води и до неизбежни различия при пресмятането на общото количество парникови газове, отделяни от този добитък. В случаите, когато сме работили с неточна информация, сме вземали най-малките цитирани от статистиката стойности, така че може да се счита, че нашата оценка е занижена в сравнение с действителната.
Общата картина
Таблицата обобщава по категории емисиите, идващи от животновъдството, и дава нашата оценка за техния размер. Най-отгоре са годишните 7 516 милиона тона CO2е от доклада на ФАО. В тази сума са включени всички вредни емисии от добитъка – от неговото отглеждане и изхранване до производството и транспортирането на крайния продукт, като е отчетен и ефектът от изсичането на гори за паша на добитъка. Ние ще покажем, че има още 25 048 милиона тона CO2е, които или въобще не са били регистрирани, или са причислявани към сектори, различни от животновъдния. Тези, които са отишли в други сектори, са 3 000 милиона тона, което означава, че разликата от 22 048 милиона тона не е отчетена никъде. Когато я прибавим към общата годишна сума от 41 755 милиона тона СО2е от антропогенни източници, получаваме 63 803 милиона тона. Спрямо тази нараснала сума отчетените в доклада на ФАО 7516 милиона тона годишни емисии CO2е съставляват само 11,8%, а не 18%. Нека разгледаме поотделно всяка категория от неотчетените или неправилно разпределени парникови газове.
Дишане. Докладът на ФАО не включва в своите калкулации дишането на отглежданите животни поради следните причини:
„Дишането на добитъка не е източник на въглероден двуокис … . Издишваният от добитъка въздух е компонент от биологичен цикъл, при който животните преработват растителна маса, получена вследствие на преобразуването на CO2 в органични съединения.” Така количеството СО2, абсорбирано от растенията, се приема за равно на количеството СО2, отделено при дишането на животните и следователно, според Протокола от Киото, дишането на животните не е източник на СО2. Нещо повече, тъй като част от погълнатия въглерод остава в живата тъкан на отглежданите животни, нарастващото световно стадо се разглежда като един вид склад на въглерод. „Количеството на живата биомаса е нараснало значително през последните десетилетия … . Този непрекъснат растеж … може да се разглежда като процес на складиране на въглерод (който грубо се оценява на 1-2 милиона тона годишно).”
Обаче този подход към въпроса е напълно погрешен. Да разгледаме първо твърдението, че животните секвестират (складират) въглерод. По дефиниция секвестиране на СО2 означава абсорбиране на CO2 от въздуха и затварянето му в някакво свободно пространство или в стабилно съединение, от което той не може да се освободи за дълъг период от време. Да, вярно е, че в наличният добитък има складиран въглерод, но според собствената оценка на ФАО той е незначителен в сравнение с въглерода, съхраняван в горите, изсечени за освобождаване на терени за пасища.
Крави дишат в студено утро на пазар за добитък в Буенос Айрес, Аржентина.
Нещо повече, промишлено отглежданите животни (подобно на автомобилите) са създадени от хората за тяхно удобство, те не са част от предисторическите времена, така че молекула СО2, издишана от такова животно, не е по-естествена от тази, отделена от ауспух на автомобил. Освен това, дори преди време да е имало равновесие между въглеродния двуокис, издишван от животните, и този, абсорбиран от растенията, това равновесие никога не е било статично. Днес отглежданите за храна животни са с десетки милиарди повече от отглежданите в прединдустриалната епоха, а в същото време капацитетът за фотосинтеза (абсорбиране на въглерода от атмосферата, който се превръща в растителна маса) на планетата е намалял рязко поради изсичането на горите. (Междувременно, разбира се, изсипваме още въглерод във въздуха при изгарянето на изкопаемите горива, допълнително натоварвайки системата, поглъщаща въглерода).
ФАО твърди, че дишането на добитъка не е включено като признат източник на парникови емисии в Протокола от Киото, въпреки че в този протокол са изброени всички източници на CO2 без изключения, но категорията „други” при него е доста широка. За да има яснота, дишането на добитъка трябва да се постави в отделна категория във всеки протокол, който ще замести този от Киото.
Звучи изкусително да се изключи един или друг антропогенен фактор при пресмятането на въглерода – според личните интереси на някого – на основата на това, че се компенсирал от фотосинтезата. Както е законно да броим като източник на парникови емисии автомобилите, които стотици милиони хора не карат, така е законно да броим и дишането на добитъка, от който стотици милиони вегетарианци не се възползват. Когато изключваме фактора „дишане на добитъка” от списъка с източници на парниковите газове, ние не можем да го държим под контрол, и следователно замърсяването, идващо от него, ще нараства, което между впрочем и става.
Според оценка от 2005 година на британския физик Алън Калвърд, въглеродният двуокис от дишането на добитъка е отговорен за 21% от всички парникови емисии с човешки произход. Пресметнато в тонове, това прави около 8 769 милиона тона. Калвърд е единственият, който дава оценка на фактора дишане. При него въглеродният двуокис, отделен при дишането, се приема за пропорционален на живото тегло, без да се отчита за какво животно става въпрос (но като се включат всички отглеждани животни, включително рибите от фермите за риби). Тъй като рибите издишват приблизително същото количество СО2 като топлокръвните животни (за килограм живо тегло), то може да се приеме че оценката на Калвърд е реалистична.
Получените от Калвърд 21%, идващи от дишането на добитъка, са пресметнати на базата на занижено общо количество на всички парникови емисии. Ако се пресметнат спрямо общото количество, което ние даваме в този доклад, те ще спаднат до 13,7%.
Земя. Тъй като сега има глобален недостиг на пасища, практически единственият начин да се отглежда повече добитък и да се осигурява храна за него е да се изсичат съществуващите гори. Животновъдната индустрия бележи по-голям темп на нарастване в развиващите се страни. Там дъждовните гори складират поне 200 тона въглерод на хектар, а когато гората бъде превърната в пасище, складираният въглерод намалява до 8%.
Комплекс за угояване на добитък в Канзас. На преден план е лагуната за отпадни води.
На всеки хектар пасище се пада средно по една глава добитък, чието въглеродно съдържание е нищожно в сравнение със споменатите по-горе 200 тона, складирани в хектар гора. Тези 200 тона въглерод се освобождават за кратко след като дърветата и останалата растителност се изсекат, изгорят и преработят. Под почвата се освобождават други 200 тона въглерод на хектар. Да добавим и вредните газове, идващи от дишането на добитъка и от екскрементите му. Така животновъдството осигурява съвсем миниатюрни „касички” за склад на въглерод, сравнени с огромните въглеродни складове – почвите и горите, които то унищожава. Но ако производството на добитък и фураж за него върху тези терени се преустанови, горите в много от случаите ще могат бързо да се възстановят. И вместо да съсредоточаваме усилията си за намаляване на парниковите газове, си струва да инвестираме в засаждането на гори, като евтино и бързо средство за абсорбиране на атмосферния въглерод.
Докладът на ФАО отчита, макар и не напълно, допълнителните емисии, идващи от изсичането на горите за пасища. Странно защо, обаче, той не отчита намаляването на ефекта от фотосинтезата, която е спаднала рязко поради факта, че 26% от земята по света се използва за паша на добитък и 33% от обработваемата земя отива за отглеждане на храна за този добитък. Ако оставим да се възстанови тропическата гора върху значителна част от пасищата, можем да намалим наполовина обема на антропогенните парникови емисии. Основната причина това да не се случва е, че превръщането на земята за добитък обратно в гора все още не е приоритет. Точно обратното – терените, използвани за отглеждане на добитък, настъпват срещу гората.
Да си представим, че земята, използвана за отглеждане на животни и за фураж, се трансформира в земя за храна на хората и за биогорива. Тези горива могат да заменят половината от всички въглища, използвани по света, от които идват 3 340 милиона тона CO2е годишно. Това количество представлява 8% от всички парникови емисии, ако в тях не включваме допълнителните неотчетени количества, за които говорим в тази статия; ако ги преизчислим спрямо тях, тези 3 340 милиона тона СО2 се оказват 5,6%. Биогоривото, получено по съвременни технологии, може да даде 80% по-малко вредни газове в сравнение с въглищата (за единица калория). По този начин може да спестим 80% от 3 340 = 2 672 милиона тона CO2е, или 4,2% от общото годишно количество парникови емисии.
Така заради огромните терени, използвани за промишлено животновъдство, губим възможността да спестим 4,2% от вредните емисии, с други думи, индиректно животновъдството е отговорно за още 4,2% от всички парникови емисии.
Метан. Според доклада на ФАО 37% от получения в следствие на човешката дейност метан идва от животновъдството. Въпреки че метанът затопля въздуха много по-силно от CO2, неговото време за полуразпад в атмосферата е само около 8 години, в сравнение с поне 100 години за CO2. Като резултат рязкото намаляване на отглеждания добитък ще намали парниковите газове относително бързо, по-бързо в сравнение с мерките, включващи възобновяема енергия и енергийна ефективност.
Способността на парниковите газове да задържат топлина в атмосферата се описва в термините на т. нар. потенциал за глобално затопляне (GWP), като GWP на въглеродния двуокис по дефиниция е 1. GWP на метана е 25, и то ако се смята в рамките на 100-годишен период; ако го пресмятаме на базата на 20-годишен период, този потенциал вече е 72! Според нас е по-правилно да вземем за база 20 години, както поради големия ефект, който можем да постигнем от намаляването на метана, така и заради сериозното влошаване на климата, което се очаква за следващите 20 години, ако не се вземат мерки. Междуправителственият отдел за изменението на Климата (IPCC) подкрепя използването на 20 годишна времева рамка за метана.
ФАО оценява, че животновъдният сектор е отговорен за 103 милиона тона метан през 2004 година. Този метан идва от ферментацията в червата на отглеждания добитък, както и от обработката на естествения тор и е еквивалентен на 2 369 милиона тона CO2е. Това прави 3,7% от световните парникови газове, и то като се използва (както прави ФАО) стария GWP на метана – 23. Преизчислен спрямо новоприетия GWP, който е 72, метанът от животновъдството се оказва отговорен за 7 416 милиона тона CO2е или 11,6% от световните парникови емисии! Така само от по-адекватната 20-годишна времева рамка за метана получаваме увеличение на парниковите газове от животновъдството с още 5 047 милиона тона CO2е, или с още 7,9%.
Следващите четири фактора или въобще не са взети под внимание, или са недооценени от ФАО при пресмятането на вредните емисии. Те водят до нови 5 560 милиона тона въглероден еквивалент CO2е , или 8,7 % от всички антропогенни емисии.
Уголемяване на въглеродния отпечатък: огромни вентилатори охлаждат свине в Северна Каролина.
1. Докладът на ФАО „Дългата сянка на животновъдството” се позовава на статистиките от 2002 година. От 2002 до 2009 година общото количество на животински продукти се е увеличило с 12%, което води до още 2 560 милиона тона CO2е, или допълнителни 4% емисии.
2. Както ФАО, така и други институции системно работят с числа, по-малки от официалната статистика и за домашно отглежданите животни, и за животновъдната индустрия. Докладът „Дългата сянка на животновъдството” не само не използва коригиращ множител за тези по-ниски стойности, но в някои секции използва числа, по-малки от тези в собствената статистика на ФАО. Например в този доклад пише, че 33 милиона тона са произведените птици през 2002 година, докато в друг доклад на ФАО „Поглед върху храната” („Food Outlook”) от април 2003 се съобщава, че 72,9 милиона тона птици са били произведени по света през 2002 година. В доклада също се заявява, че 21,7 милиарда глави добитък са били отглеждани през 2002, докато много неправителствени организации съобщават за около 50 милиарда глави добитък, отглеждан през всяка година от началото на новия век. Ако истинският брой е по-близък до 50 милиарда, отколкото до 21,7 милиарда, то делът на допълнителните парникови емисии, дължащ се на неточните официални статистики, може да надскочи 10%.
3. ФАО използва данни за количеството парникови газове от животновъдството за годините 1964, 1982, 1993, 1999 и 2001. Днес тези емисии са много по-големи.
4. ФАО използва щата Минесота като база за статистиката си. Но екстраполацията на данните за Минесота води до намаление на истинските стойности, тъй като в повечето развиващи се страни животновъдният сектор се разраства много по-бързо .
Емисии, отчетени в други сектори на икономиката. ФАО е включила в други сектори някои емисии, които по наше мнение идват от животновъдството. Те възлизат на поне 3 000 милиона тона CO2е, или 4,7 % от всички парникови емисии и са следните:
1. Обезлесяване. ФАО отрича да има връзка между обезлесяването, идващо от животновъдството, например от Аржентина, и парниковите емисии.
2. Отглеждана във ферми риба и фураж от морето. ФАО не включва в дефиницията си за добитък отглежданата във фермите риба и не отдава на животновъдството вредните газове, свързани с жизнения цикъл и цялата верига на доставките, идващи от рибната индустрия. Тя не калкулира към животновъдството и емисии, идващи от морски и наземни дейности, свързани с улова на морски организми, използвани за храна на добитъка (близо половината от годишния морски улов).
3. ФАО не включва към животновъдния сектор големи по обем парникови емисии, индиректно свързани с животните, за които е известно, че имат екологично по-добри алтернативи:
Етаж от животновъдна фабрика: така се произвеждат свине.
Флуоровъглероди. Използват се за охлаждане на животински продукти много повече, отколкото за растителни. Техният потенциал за глобално затопляне GWP е няколко пъти по-голям от този на CO2.
Готвене. Месото се готви по-дълго време и на по-висока температура в сравнение с растителните продукти. В развиващите се страни се готви предимно на дървени въглища (за които се унищожават дървета) и керосин – и двете имат високи нива на парникови газове.
Отпадъчни продукти. При промишленото отглеждане на животни се отделят огромни количества отпадни води и твърд отпадък под формата на кости, мазнина, развалени продукти и др. Всички те отделят много вредни газове, без значение дали се изхвърлят в сметища, пещи за горене или мръсни канали.
Вторични продукти – кожа, козина и перушина. Много вредни газове се отделят както при тяхната обработката, така и при преработката им в заводите за вторични суровини.
Опаковките на животинските продукти по санитарни причини са много по-големи от тези на растителните. При тяхното производство, а след употребата – при депонирането и преработката им, също се отделят големи количества вредни емисии.
Лечение на болести с интензивно използване на въглерод. Една част от тези болести идват директно от животновъдството – т.нар. зоонозни болести (като свинския и птичия грип, луда крава и др.), други са свързани с консумацията на животински продукти (като коронарна болест на сърцето, рак, диабет и високо кръвно налягане). Пълната калкулация на парниковите газове с произход животновъдството би трябвало да включва и замърсяването, идващо от фармацевтичната индустрия, произвеждаща препарати за лечение на тези заболявания.
Смекчаване на климатичните промени
Ключов рисков фактор за изменението на климата е нарастването на населението на планетата. Прогнозите са от 2006 до 2050 година това нарастване да е приблизително 35%. За същия период ФАО прогнозира удвояване на отглеждания добитък, което означава и двойно или почти двойно (ако се въведат напълно препоръките на ФАО) нарастване на парниковите емисии. В същото време се очаква намаление на вредните емисии, идващи от другите сектори. Това означава увеличение на дела на парниковите газове от животновъдството и достигане на нива, по-високи и от днешните опасни нива. Това също означава, че ефективната стратегия трябва да включва замяна на животинските продукти с техни алтернативи, а не замяна на един продукт от месо с друг също от месо, но с по-нисък въглероден отпечатък.
Идеята за смекчаване на климатичните промени чрез използване на възобновяема енергия и въвеждане на мерки за енергийна ефективност е създала цяла система от теории, корпорации и обществени митове. Но след дългите години на международни дискусии за климата делът на възобновяемата енергия остава сравнително скромен. След подписването на Протокола от Киото през 1992 година наблюдаваме все по-големи обеми парникови емисии и ускоряване на темповете на влошаване на климата. Напредъкът при преминаване към зелена енергия, дори да е значителен, няма да компенсира огромните количества вредни емисии, генерирани от животновъдството.
Безмесно месо. Различни заместители са: текстуриран соев протеин, соев лецитин, кафяв ориз, смлян слънчоглед, микропротеин и пшеничен глутен.
Действията за замяна на животинските продукти не само ще постигат бързо намаляване на вредните газове, но ще променят коренно посоката на световната криза с храна и вода. Ако се възприемат предложенията, които изброяваме по-надолу, може да се постигне поне 25-процентно намаляване на животинските продукти до 2017 година – краят на периода на ангажиране, който ще бъде обсъждан на Конференцията за климата в Копенхаген през декември 2009. Това намаление означава поне 12,5% спад в общия обем на антропогенните парникови емисии, което общо взето е намалението, което се очаква да се обсъжда на преговорите в Копенхаген.
Поради това, че този въпрос е много спешен, ние предлагаме мерки за промяна, насочени директно към бизнеса, което според нас ще е много по-ефективно, отколкото промяна на политиката на правителствата, която в последствие да доведе до промяна в индустрията. Това е така, въпреки че както е известно, индустрията и инвеститорите обикновено процъфтяват, когато откликват на нуждите на потребителите в краткосрочен период, докато в случая с климата изглежда се поемат дългосрочни рискове.
Свързаните с животновъдството парникови емисии могат да се управляват чрез въвеждането на въглеродни данъци (въпреки съпротивата на животновъдната индустрия). Ако това стане, фирмите от хранителната промишленост съвместно с инвеститорите ще търсят нови възможности, които тези въглеродни данъци ще създадат. Всъщност те могат да търсят нови възможности дори в отсъствието на въглеродни данъци, защото свързаните с животновъдството парникови емисии са сериозен риск за самата хранителна индустрия. Разрушителните климатични промени се очаква все повече да застрашават както развитите, така и (дори в по-голяма степен) възникващите пазари, на които хранителната индустрия залага най-много.
Нови възможности
Всяка компания от хранителната индустрия има поне три причини да поеме рисковете и да се възползва от новите възможности, които се отварят пред бизнеса.
Първата причина е, че всички компании от бранша вече страдат от разрушителните климатични катаклизми, така че всяка от тях има интерес да се забави изменението на климата. Очаква се природните бедствия да разстроят не само пазарите на хранителната индустрия, но също и цялата инфраструктура в засегнатите райони. Всички тези рискове са се случили например през 2005 година, когато след урагана Катрина Whole Foods Market, Inc. съобщава за загуби поради затварянето на повредени магазини в района на Ню Орлианс, намаляване на продажби, разходи за възстановяване на щетите и др. Тези рискове ще стават по-големи в бъдеще, поради очакваната нарастваща честота и интензивност на природните катаклизми.
Втората причина идва от това, че краят на сегашната икономическа криза ще доведе до повишено търсене на петрол до нива, които вече не могат да се поддържат от петролния бизнес (феноменът „връх на петрола”). Цената на петрола ще скочи и това ще доведе до колапс на много от днешните икономики. Животинските продукти ще получат допълнителен удар, защото ще бъде произведен всеки грам биогориво, който да замени конвенционалното гориво, поради което част от обработваемите земи ще бъдат отклонени от животновъдството в опит да се реши енергийната криза. Експерти както от животновъдния, така и от финансовия сектор твърдят, че енергийната криза може да доведе до разруха животновъдния сектор в рамките на следващите няколко години. Да заемат изпреварващи позиции при този сценарий е другата причина компаниите от хранителната индустрия незабавно да започнат да заменят животинските продукти с по-добри алтернативи.
Третата причина е, че съществуват растителни заместители на животинските продукти, които имат подобен вкус, но се готвят по-лесно, по-евтини са и са по-здравословни. Това са заместителите от соя или пшеница (сайтан – житен протеин) на месото – говеждо, пилешко, свинско, соевото и оризово мляко, сирене и сладолед.
Само в Съединените щати продажбите на соеви заместители възлизат на общо $1,9 милиарда през 2007 година, което е повече, сравнено с $1,7 милиарда през 2005 година, според Асоциацията за соеви храни в Северна Америка. За сравнение, продажбите в САЩ на месни продукти (включително птици) са стигнали $100 милиарда през 2007 година. Това съотношение от 1,9:100 предполага много свобода за развитие на пазара на заместителите на месо и мляко. Тези заместители вече се продават и в развиващия се свят, където през последните години продажбите също са се увеличили. Световният пазар на месни и млечни заместители е потенциално толкова голям, колкото пазара на животински продукти.
За големите компании за био и органични продукти тези възможности са особено привлекателни. Такива компании могат да открият филиали, които да продават само заместители, изключвайки напълно месните и млечни продукти. При разумно инвестиране те могат значително да увеличат мащаба на продукцията и продажбите на алтернативи в рамките на само няколко години. При производството на заместители липсват интензивните процеси на създаване на парникови газове, както при отглеждането на добитък, така че допълнителни приходи могат да дойдат и от продажбата на въглеродни кредити за намаляване на парниковите емисии.
Заместителите на месо се различават по-малко от „оригинала”, когато са нарязани в подходяща форма, панирани, полети с някакъв сос, и въобще – овкусени, така че най-малък риск ще поемат компаниите, които основат вериги за бързо хранене, в които се продават соеви бургери, соеви пилешки хапки и всевъзможни сандвичи с всякакви соеви заместители на месото, а също и соев сладолед. Ако тези вериги имат успех, те бързо ще бъдат последвани и от други компании от бранша.
Ако производството на месни и млечни заместители се разрасне, техните цени ще спаднат, което ще е ключово предимство – поне докато има икономическа криза. Намаляването на цените ще дойде от нарасналите количества и конкуренцията в бранша, а също и защото основната суровина за биогоривото е соевото олио. Известно е, че страничен продукт при добива на соево олио е соев материал, който е много подходящ за производство на млечни и месни заместители. И тъй като прогнозите са, че производството на биодизел ще расте, се очаква това да понижи цените на месните заместители от соя.
За тези, които не обичат заместители на месото и млякото, богатите на протеин варива и ядки са отлична алтернатива.
Маркетинг и реклама
Продажбата на такива огромни количества нови продукти изисква значителни инвестиции в маркетинга, най-вече защото тези продукти ще са непознати за много потребители. Една успешна рекламна кампания трябва да заложи на избягването на неподходящите теми и акцент върху положителните страни. Например препоръката да не се яде месо един ден в седмицата може да изглежда ограничаваща. Вместо това е по-добре да се наблегне на факта, че разнообразните соеви продукти ще ви осигурят лесна за приготвяне, вкусна и разнообразна храна. Когато хората гледат реклами на храни, те обръщат внимание на думите, предизвикващи комфорт, интимност, щастие, леснота, скорост и ниски цени. Следователно подобни теми трябва да бъдат включени в рекламата, за да бъде тя ефективна.
Преминаването към заместители на животински продукти е колективна стъпка на цялото общество за намаляване на парниковите газове. Ако това бъде обозначено на самите продукти със специални сертификати, ще повиши допълнително тяхната значимост.
Месните заместители са по-евтини, по-щадящи околната среда, по-здравословни и по-лесни за готвене. Те могат да бъдат представени като очевидно по-добри от животинските продукти, което предизвиква същите импулси за пазаруване в масовия потребител, които го карат да купува имитации на Ролекс.
В развиващите се страни, където консумацията на месо и мляко е по-ниска, тези продукти се считат за признак на по-добър живот. Там потребителите още не са информирани за техните отрицателни страни. Очаква се и там месните заместители да се продават добре, особено ако се наблегне на предимствата им.
Както сочат изследванията, най-подходящо ще е кампанията да бъде насочена най-вече към хора, ангажирани с опазването на околната среда, тъй като отказът от животински продукти е най-добрият начин да се преборим с глобалното затопляне. Очаква се те да разпространят това послание до останалите хора и да настояват тези храни да се предлагат при техните събирания.
Може би най-податливи към рекламите на нови продукти са децата, които нямат изградени навици като възрастните и винаги искат да са на гребена на вълната. Много често родителите купуват готова храна, защото техните деца настояват за това. От друга страна, децата са много добре осведомени от училище за климатичните промени, а освен това обичат да експериментират. Към тях са насочени и рекламите на производителите на животински продукти, въпреки големия риск за климата, който те крият. За да се поправи това, трябва да се променят стандартите за реклама, предназначена за деца. При всички случаи за тях рекламирането трябва да е приоритетно.
Неживотинско мляко: щанд със соево мляко.
Компаниите, произвеждащи заместители на месо и мляко, могат да извършват маркетинг заедно с други фирми от бранша. За тази цел те могат да ангажират също училища, правителствени и неправителствени организации. Добре е да се включат и активисти на различни сдружения за опазване на околната среда. Политици и известни личности могат да бъдат поканени да призовават публично хората да избират заместителите на животинските продукти.
Препоръчваме също в магазините за хранителни стоки редом с месото и млякото да бъдат излагани техните алтернативи, като потребителят се информира допълнително за предимствата им. Това ще доведе до по-големи продажби, отколкото в обичайния случай, когато на лавицата има различни разфасовки от един и същ продукт. Освен това така те ще се забелязват от много купувачи, които може да не са чували за тях. Когато заместителите са и по-евтини от животинските им аналози, това че са разположени един до друг ще има голям ефект. Когато купувачът направи непосредствено сравнение на цените и установи, че заместителите са по-евтини, той ще купи повече и така ще увеличи обема на продажбите.
Източници на инвестиции
Компания, която е решила сериозно да разшири производството и продажбите на алтернативни продукти, е много вероятно да намери добро финансиране от инвеститори, търсещи вложения, намаляващи ефекта от климатичните промени. Могат да се намерят средства и от институции, свързани с опазване на околната среда, или от „климатични” фондове. Но за тази цел трябва да се повиши информираността сред инвеститорите, които не са чували за алтернативи на месото.
На тези инвеститори може да се обясни, че е в техен интерес да не влагат средствата си в компании от животновъдния сектор, а да търсят инвестиране на алтернативни производства. За разлика от енергийния и транспортния сектор, тук парите могат да бъдат вложени незабавно и да имат по-бърза възвращаемост, като в добавка инвестицията има и положителен екологичен ефект.
Инвестициите, целящи смекчаване на парниковия ефект, обикновено са насочени към алтернативни източници на енергия в транспорта и в енергийния сектор. Обаче източниците на възобновяема енергия изискват сериозни инвестиции и време. Предвижда се, че преправянето на транспортни средства и електроцентрали ще струва трилиони долари, а освен това ще е нужна и политическа воля, която засега не се наблюдава. Всъщност дори парите и политическата воля да бяха налице, за такива решения ще трябва повече от десетилетие, а през това време може да бъде прехвърлена точката, отвъд която климатичните промени ще станат необратими.
Повечето търговски банки, някои кредитни агенции и дори фондове с ценни книжа са възприели принципа на равнопоставеност, чрез който те се задължават да се съобразяват с редица ограничения, засягащи обществото и околната среда, когато инвестират в развиващи се страни. Ако тези ограничения се отнасяха и за широкомащабни инвестиции в животновъдството, компаниите от новия сектор на заместителите на месо щяха да са много добре поставени и да привличат инвестиции.
Вегетарианското хранене ще облекчи значително глада по света
Месните и млечните заместители не само ще забавят изменението на климата, но също ще облекчат световната криза с храната, защото сравнени с животинските продукти, ще са нужни много по-малки количества зърно, за да се произведе един и същ брой калории. Заместителите също ще облекчат световната криза с водата, защото ще се спестят огромните количества вода, нужни за животновъдството. В резултат ще имаме по-добро здраве за цялото население. Културите, които ще заместват месото, ще изискват по-интензивен труд, така че ще създадат повече работни места и по-квалифициран персонал. Те също ще предотвратят вредните трудови практики от животновъдния сектор, включително робски труд в някои райони като амазонския горски регион. Работници, произвеждащи животински продукти, могат лесно да бъдат обучени да произвеждат растителни продукти.
Разбира се, някои животни ще продължат да се отглеждат, особено където те са важни – например в смесени фермерски стопанства, или в малките градчета и селата, където животновъдството е почти единственият поминък. Това обаче ще се случва все по-рядко, заради стремителното навлизане в последните години на компютрите, мобилните комуникации, мобилното банкиране и микрофинансирането.
Дълги години подкрепата за алтернативи на животинските продукти е основана на съображения за хранителност и здравословност, състрадание към животните, а също и на екологични аргументи, които обаче не са свързани с въглеродния двуокис. Тези аргументи най-често са игнорирани, консумацията на животински продукти по света непрекъснато се увеличава, което кара някои да смятат, че такава подкрепа никога няма да успее. Дори настояване пред правителствата за законово ограничаване на животновъдството заради изменението на климата може да се окаже безрезултатно, поради сигурното лоби, което са създали компаниите от този бранш. Но ако причините за твърдата подкрепа на фирмите, произвеждащи заместители е ясна, тогава тези, които биха лобирали пред правителството, могат директно да призоват лидерите в хранителната индустрия да подкрепят новия бизнес, заради неговата обществена мисия. Рисковете за този бизнес ще бъдат подобни на тези в другите сектори от хранителната промишленост, но те ще бъдат облекчени от факта, че по-голямата част от необходимата инфраструктура (например за отглеждане и преработка на зърно) вече съществува.
Ключовата промяна ще бъде значителното намаляване на животинските продукти. Имаме примери за направляван растеж и в други сектори, като компютърния и телекомуникационния, което предполага, че той може да е успешен и в сектора на заместителите на месо. Факт е, че световната хранителната индустрия регистрира огромни продажби на нови хранителни продукти при добър маркетинг. В нашия случай имаме един допълнителен аргумент – задържане на климатичните промени, който несъмнено ще има положителен ефект.
Обикновено риска от бизнеса надделява над риска от промяна. Но в нашия случай тази промяна не е само въпрос на обществена политика или въпрос на етика, в нашия случай тя е въпрос и на бизнес. Вярваме, че за този бизнес ще се създадат най-благоприятни условия, за да се спрат бързо климатичните промени.
Оригинален текст: Владимир Нгуйен и Стела Николова
За повече информация по въпросите, свързани с темата, посетете
http://www.worldwatch.org/node/6294
Оригиналният доклад на Worldwatch Institute можете да свалите от тук (pdf)
Няма коментари