Let the sunshine in… Let the sunshine in…

Астрономическото лято настъпва след броени дни, даже часове (на 21 юни, за да сме по-точни), и е крайно време да поговорим за слънцезащита. В тази статия обясняваме какви са различните видове лъчи, как действат защитните филтри, какво означава „слънчев капитал” и колко безопасен може да е един homemade-крем против изгаряне.

Химическа VS физическа слънцезащита
В слънцезащитните продукти се използват два вида филтри: химически и физически. Химическите се абсорбират от кожата, а ултравиолетовите лъчи се деактивират, когато влязат в контакт със съставките им. Конвенционалната козметика обикновено използва именно такива (ще ги срещнете на етикетите със следните означения: benzones/aminobenzoic acid/сinnamates/salicylates).
Действието на физическите филтри, както подсказва и името им, е да служат като действителна физическа бариера за лъчите. Ето защо продуктите с такава филтри не попиват докрай в кожата и отгоре й остава тънък филм, който или блокира лъчите, или ги отразява от кожата (подобно на огледало или алуминиево фолио). Счита се, че продуктите със физически филтри са по-безопасни, тъй като те не проникват в кожата, съответно се понасят добре и не предизвикват алергични реакции. Обикновено ролята на физическа защита играят титаниевият или цинковият оксид (и двете са подобни на талк субстанции). Титаниевият действа като отразява светлината, докато цинковият ги абсорбира преди да са стигнали до кожата. Понякога тези оксиди се разбиват или микронизират до съвсем миниатюрни частици. В този им вид те проникват в кожата и вече действат като химическа слънцезащита.
Наночастиците за момента не срещат добър прием, тъй като ефектът им при проникването в тялото не е добре изследван. Основното опасение на специалистите е, че, абсорбирайки ултравиолетовите лъчи, те генерират топлина, която може да увеличи свободните радикали и дори да повиши риска от рак на кожата.

UVA, UVB и UVC
Ултравиолетовите лъчи (UV) са три вида – A, B и C.
UVA – Голяма дължина на вълната, минават и през облаците (дори и през стъкло) и всъщност съставляват по-голяма част от слънчевата радиация, която стига до земята. Те проникват по-дълбоко в кожата, като достигат и втория й слой (дермата), като предизвикват фотостареене, образуват бръчки и пигментни петна. Има ги през целия ден, във всички сезони от годината.
UVB – С къса дължина на вълната, голяма част от тях се абсорбират от озоновия слой. Имат различна сила на действие в зависимост от ъгъла, под който падат лъчите (а това зависи от сезона, близостта до екватора и коя част на деня сме). Освен това те частично се блокират от облаците. Проникват в най-горния слой на кожата (епидермиса) – на тях се дължи изгарянето, а в дългосрочен план може да доведат до рак на кожата.
UVC – С много къса дължина на вълната (непосредствено след тях в спектъра се разполагат рентгеновите лъчи), те се блокират изцяло от озоновия слой и съвсем малка част от тях достигат до земята. Опасни са, но въздействието им може да касае евентуално само пилотите, които летят на голяма височина, и астронавтите.

И така, разбрахме, че адекватната слънчева защита трябва да предпазва от UVA и UVB лъчите. Само допреди няколко години вредата от UVA-лъчите беше подценявана, но вече е известно, че те достигат в 20 пъти по-голяма концентрация в сравнение с UVB-лъчите, допринасят за преждевременното стареене и могат да увеличат риска от карцином.

Наистина ли кожата разполага със собствени слънцезащитни филтри?
Да, което означава, че всеки от нас може да прекара определени минути под слънчевите лъчи, без те да му навредят. Естественият слънцезащитен филтър на кожата е меланинът, който определя и цветa на кожата. По-малките концентрации се изявяват в светла кожа (при албиносите това пигментообразуващо съединение липсва), а по-големите – в по-тъмна. (Как да се ориентирате по SPF фактора колко време е безопасно да прекарате под слънцето прочетете в статията ни ТУК https://www.kukuriak.com//sunprotectio/).
Има и още един, по-генерален момент – всеки разполага с нещо като личен „слънчев капитал” – резервът от часове, които може да прекара на слънце в хода на целия си живот. Ето каква е схемата:

За светли и червенокоси, с повече лунички и бенки: 50 000 часа
За кестеняви със средносветла кожа: 100 000 часа
За чернокоси, със смугла кожа: 180 000 часа

След като достигнем индивидуалния си лимит, рискът от развитие на злокачествени образувания се покачва драстично.
Малко offtopic: Както знаете, слънцето е основният източник на витамин D – съдържа се и в храната, но в незначителни количества. Любопитният момент свързан с него е, че по-тъмните хора се нуждаят между 20 и 30 пъти повече време на слънце в сравнение с белите, за да си го набавят. Това е така, защото естествената им слънцезащита (меланинът) е по-висока. Ето защо много често афроамериканците развиват дефицит на витамин D.

Мога ли да си направя домашен слънцезащитен крем?
Въпреки че в Зоя.БГ сме големи фенове на всичко, което е DIY (Do It Yourself), в случая със слънцезащитата, трябва дебело да подчертаем: Не правете това у дома! Ето защо:
– Каквото и да забъркате, няма как да измерите какъв SPF-фактор ще получите.
– Слънцезащитният филтър в рецпетите, които циркулират в мрежата, обикновено е споменатият цинков или титаниев оксид. Но дори с най-високоскоростния блендер няма как да го разбиете на достатъчно фини частици, така че като го прибавите към останалите съставки, да се разпредели добре в сместа. Това означава, че след като нанесете крема, по кожата ви ще останат незащитени зони.
– Обикновено основните съставки са различни масла, най-често кокосово, за което се знае, че има естествен SPF-4. Каквото и масло да използвате обаче, то по-скоро ще увеличи риска от изгаряне, отколкото да ви защити – маслата абсорбират светлината и по този начин UV-лъчите проникват по-дълбоко (съответно, вредят повече).