Краси от Доброхран

Краси, ти си един основателите на кухнята с кетъринг на сурова храна „Доброхан“. Разкажи ни малко повече за раждането на проекта, хората и идеите, които стоят зад него.
В Доброхран засега участваме четирима човека – аз, Калоян и Ивайло и Мария. Сякаш съдбата ни събра заедно покрай различни проекти. А идеята се роди с желанието на всички ни да споделяме с повече хора това, което сме натрупали като знания за начина ни на хранене и за начина ни живот. Решихме, че е най-лесно да достигнем до хората, като доставяме прясна, вкусна и здравословна храна директно в домовете им или на работните им места. Другата част от дейността ни е организирането на семинари, курсове и уоркшопове с такава насоченост. Мечтата ни е да имаме малък ресторант, където да можем постоянно да обучаваме хората как да си приготвят те сами здравословна храна.

Защо в момента сте преустановили поръчките и кога отново ще приемате?
До този момент приготвяхме всичко в домашна обстановка, но по този начин се губи доста време по организацията на поръчките, по закупуването на необходимите съставки и съхраняването им. Именно поради това доставяхме само два пъти седмично. В момента сме в процес на търсене на нови съмишленици, с които да можем да реализираме следните неща – да имаме кухня, където да се приготвят храните, повече хора и повече поръчки, за да можем да реализираме ежедневни доставки, добре е да се включи и някой, който се занимава с търговия на здравословни и био храни, така синегргията ще бъде пълна. Евентуално мислим някои от продуктите да се предлагат в здравословните и био магазините. Другата дейност, която развиваме, не е прекъсвала и не мислим да я прекъсваме. Тази година отново ще има семинар за здравословното хранене през месец май, като тази година ще бъде двудневен (12.05 и 13.05) и акцентът ще пада върху холистичните лекари и тяхната идея за здравословно хранене. Част от лекторите вече са потвърдили участието си, в момента сме в процес на търсене на зала.

Как се отключи интересът ти към здравословният начин на живот при теб самата?
Като при много майки, моят интерес към здравословното хранене започна с моята бременност и появата на сина ми, неговото захранване. Още от малка съм се хранила с много плодове и зеленчуци, без прекалено много месо, без пържено и сладко в огромни количества (например, никога не съм могла да изям повече от 2-3 блокчета шоколад). Така започнах и захранването на Ники (изключително кърмен до 6-ия месец) – бавно, постепенно, педагогически – сядахме заедно на масата да се храним и му давах зрънца от моята храна, към която той проявеше интерес. Но преломният момент при нас дойде, когато на година и 10 месеца по сгъвките на ръцете му се появиха обриви – доста обширна площ, които силно го сърбяха и той ги чешеше до рани. Диагнозата на лекарите беше – атопичен дерматит, а причината – неясна. Аз я свързвах с много фактори на веднъж – алергична реакция към наскоро поставена ваксина ДТК, тръгването на детска ясла и свързаната с това промяна на диетата и по-големия стрес, спирането на кърменето. Тъй като лекарите не можаха да ми дадат точен отговор на моите въпроси, а единственото, което ми предлагаха като лечение, бяха кортикостероидни кремчета, с които да облекчавам положението, аз започнах усилено да се ровя за информация в интернет. Като цяло стигнах до извода, че обривите са израз на това, че в организма му са се натрупали отрови, които той се опитва да изчисти чрез кожата като най-голям орган. Продължих да търся начин как да бъдат прочистени тези отрови и така неочаквано попаднах на суровоядския сайт zemianazaem.com. Там открих отговорите на всички въпроси, които търсех и за един ден прегърнах идеята за суровоядството. Ядейки само сурова храна, ние приемаме храна, пълна с витамини и ензими, които почти или напълно липсват при готвената и силно преработена храна и всъщност вместо да помагаме на организма си, ние само приемаме празни калории, затлачваме го с отрови и оставяме клетките си гладни за необходимите им хранителни вещества. Но тъй като не можех да приложа нещо на детето ми, без аз да съм опитала, а и винаги съм смятала, че възпитанието е най-добро чрез личния пример, аз от веднъж се отказах от месото, сиренето, кашкавала и започнах да се храня със сурови плодове и зеленчуци, накиснати ядки, семена и кълнове. В началото го смятах за експеримент – за седмица, за месец, но ето че вече продължава повече от две години. Имаше в моменти, в които съм опитвала месо, но вече не ми беше приятно да го ям, а и след това се чувствах доста зле. И сега не отказвам нещо сготвено или от време на време малко сиренце, но като цяло се стремя поне 75% – 80% от диетата ми да е сурова, а останалото е за разкош или за социални контакти (например не мога да откажа на свекърва ми или на майка ми да опитам някоя от постните им гозби).

Знаем, че дори и за един възрастен е трудно да се впише в обществото, ако е вегетарианец, веган или суровояд, как се отразява това на сина ти и общуването му с другите деца?
Опитвам да не го карам да се чувства различен и не използвам определения като вегетарианец, веган и суровояд (дори ги избягвам, защото са стряскащи за широката публика), а му казвам: „Аз не ям месо, защото не го обичам и защото не е полезно да се яде месо. Но пък има толкова други вкусни работи за хапване.” Опитвам се да давам колкото се може повече информация за това от кои храни децата стават по-здрави, имат повече и по-силни „бели стражи”, с които да побеждават лошите бактерии и микроби, които ги разболяват. Опитвам се да възпитам вкуса му към плодовете, зеленчуците, напоследък пием много прясно изцедени сокове, със сладките лакомства приема ядки, вкъщи заедно месим и печем хляб. Честно казано, от всичко най-много се страхувам от изкушенията на сладкарската индустрия, които са пълни с много подсладители, консерванти, оцветители и т.н, и, общо взето, за мен са чиста отрова. А са сложени в толкова хубави опаковки, които изкушават децата. На сина ми му обяснявам, че са направени, само за да ни накарат да си ги купим и, че хубавата опаковка не винаги означава, че това което е вътре, също е качествено. Показвам му и му обяснявам как аз чета опаковката и как избирам кое да купя. Понякога предлагам нещо да си направим в къщи, или пък да си купим нещо от биомагазина, където съм сигурна, че качеството е по-високо.

Той все пак ходи на детска градина и наблюдава, че там се хранят по-различно отколкото вие у дома, а по телевизията рекламират по-различни продукти от тези, с които вие се храните, как му обясняваш тези противоречия?
Общо взето, той приема това, че всеки човек има различен вкус и различен ритъм на хранене – в детската градина е едно, вкъщи е друго, при бабите – трето. Най-трудно май е с бабите и познатите, които донасят различни сладки лакомства. Наред с обясненията и примера,  понякога съм принудена да ги крия, защото когато са вкъщи, вече се приемат като нещо разрешено и нормално и представляват голямо изкушение.

Имаш ли наблюдения – какви хора се хранят със здравословна храна?
Хората, които се хранят по този начин са доста различни, така както и подбудите, поради които го правят. Нямам единен образ в главата си.

Защо според теб в конвенционалните ресторанти постното меню не е разнообразно и се изразява най-вече в боб, миш-маш, ориз, пълнени чушки… Каква е причината да не включват продукти като нахут, покълнали зърна и семена в ястията, които предлагат?

Според мен, причините са комплексни – едната от тях е относително ниската култура на хранене сред голяма част от хората. Когато няма взискателни клиенти, тогава съответно и няма висококачествено предлагане на услугата. Втората причина е цената. За да се предлага разнообразна и прясно приготвена от висококачествени продукти храна (а не полуфабрикати) се изискват доста повече средства. Мисля, че първо именно с това трябва да се преборим – да не може да се наречеш ресторант, ако приготвяш полуфабрикати, супи от пакетче, или запичаш готови замразени хлебчета и ги представяш за прясно изпечени. След това ще дойде и по-голямото разнообразие в менюто и използваните продукти. Пък и си мисля, че трябва да има готвачи, които могат да ги приготвят тези ястия. От време на време, когато се заглеждам в готварските книги и се изумявам как вътре няма нито една салата, нито едно ястие, което да не е приготвено със сметанови сосове, сирене, кашкавал, и накрая някакъв колбас или месце за разкош. Същото е, когато гледам и готварски предавания.

Етикетът „био“ отблъсква доста хора, които мислят, че това е пропаганда, че продуктите не са по-добри от конвенционалните, а само са по-скъпи.

За мен био-то е нормалното, това което е родено от природата, а другото би трябвало да има етикет. Но хората нямат много информация, нямат доверие в проверяващите органи, цените на продуктите наистина са фрапиращо по-високи  в сравнение с конвенционалните и всичко това отблъсква. Но съм сигурна, че ако хората отидат в една био и в една конвенционална ферма и видят разликата в начина на работа, в отношението й към продукцията и към нас като клиенти, ще бъдат отблъснати от конвенционалното и ще повярват, че био-то не е само етикет.

Доста хора, опитали този режим казват, че изпитват и физически, и емоционално усещане за лекота. Ти какви промени наблюдаваш в себе си в това отношение?

Аз само мога да потвърдя това, което са споделили и други хора. Човек наистина става по-търпелив, започва да вижда повече доброто у хората, има повече желание да ги подкрепя, да им помага, а не да критикува и да търси недостатъците и лошите страни. Освен това, аз самата доста си промених мирогледа и светоусещането – кои са важните и ценните неща в живота, какво наистина е добро и лошо. В чисто физически план имам повече енергия, желание за работа, движение и творчество.

На какво според теб се дължи това противоречие – технологиите се развиват все по-бързо, а в същото време все по-голяма популярност добиват идеите за връщане към природата. Стремежът към чистота и натуралност или към изкуствено подобряване на живота ( ГМО, фармацевтична индустрия и т.н.) ще надделее в крайна сметка? Възможно ли е да съществуват паралелно?

Именно с бързото развитие на технологиите и с изкуственото подобряване на живота хората започват да се чувстват като част от матрицата, като болтчета от някакъв механизъм, без човешки характеристики, без живец. Връщането към природата е желание за връщане към хуманността, към по-стойностен живот, към корените ни. Според мен, колкото и човек да си мисли, че е по-хитър от природата и че може да прескочи и да заобиколи законите й – това няма начин как да стане. Механичното, технологичното развитие, без развитие на ценности в посока на уважаване и разбиране на природните закони само могат да доведат по-бързо до нашата гибел. Ще направим нещо като ускорение на естествения подбор и тъй като ние нямаме по-силни естествени врагове в природата, ще се самоунищожим.

Има също известно противоречие в идеята за free spirit, който повечето привърженици на здравословния начин на живот изповядват и необходимостта от постоянното ангажиране и планиране, за да следват този начин на живот (храненията трябва да се планират предварително, а това е доста трудоемко в забързаното ежедневие на повечето хора днес). Какво мислиш за това?
Първо, има много хора, които наистина изповядвайки идеята за free spirit, са се отървали от забързаното ежедневие и се радват на спокойствие сред природата, далеч от лудницата на големите градове. Иначе за тези, които все още сме част от лудницата, и лично мен конкретно не ме притеснява допълнителното планиране. Когато готвя храна за семействотои приятелите ми, аз отмарям и си почивам, чувствам, че творя. После остава това, което съм приготвила да го нося с нас, когато излизаме – било на работа или на разходка. Но пък от тази гледна точка този тип храна е много благодатна – повечето продукти се носят лесно, не изискват специално опаковане и съхранение. Колко е лесно да си вземеш любимия плод, малко зеленчуци, малко крекерчета и ядки и ето – храната е готова.

Сподели любимата си рецепта от твоите специалитети.
По принцип имам много любими рецепти. Разбира се, на всички най-много се харесват „сладките изкушения”  – различни видове сурови бонбони от ядки и мед, тортите, кремчетата, сладоледите. Напоследък вкъщи сме фенове на прясно изцедените сокове от зеленчуци – смесваме моркови, целина, цвекло, зелена и червена чушка, пащърнак, джинджифил, лимон и се получават истински вълшебства. Тази зима ни е любима ето тази рецепта за „сурова лютеница”, която е чудесна, защото може да се комбинира с много неща, става бързо, а и е много вкусна.

Сурова лютеница
Продукти:
100 гр сушени домати
80 гр сушени чушки
2 средно големи моркова
200-300 гр сурови домати
30-40 грама суров слънчоглед
2-3 лъжици зехтин екстра върджин
кимион и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Сушените чушки и сушените домати се накисват за 12 часа във вода. След това заедно с водата, в която са киснали и с всички други продукти се смилат в кухненски робот или чопър. Ако сместа е по-течна, можете да добавите още слънчоглед или орехи.  За да стане още по ароматна и леко пикантна, може да се добавят няколко скилидки чесън или ако искаме да се доближим до класическите рецепти – нарязан на много ситно праз.

Интервю на Кристина