Козата, която ядем с удоволствие

Не бързайте да се скандализирате. Става дума за най-новия вегетариански ресторант в София, Cabra ( „коза“ на исп.ез.), в който може да надебелеете по най-приятния начин на света с помощта на бадемов хумус, таратор с ядково мляко, зеленчукови кюфтенца ииии…ще трябва да спрем с изреждането дотук, защото лигите ни вече потекоха по клавиатурата и заплашват да я наводнят.

Може би най-забележителното след менюто, е собственикът, Борислав Стоянов, по-известен като Боби Американо, заради престоя му в Щатите, който му е докарал навика да говори повече на английски, отколкото на български. Като го гледаш, някак не можеш да се отървеш от усещането, че това енергично човече е избягало от някой анимационен филм от Cartoon Network във внезапен порив да смени досегашното си амплоа. И докато Боби тича между клиентите (които се множат в алгербична прогресия с напредването на деня), ние използваме момента да огледаме по-подробно обстановката в ресторанта. Всъщност, тя перфектно би могла да влезе в някои илюстрован речник срещу понятието „еклектика“.

За ограда служат европалети, а столовете са наследство от предишния ресторант, който се е помещавал тук. На входа те посреща огромен лампион от висящи буркани, шишета за вино, сифони, чайници и канички за мляко – всичко това, окачено върху водопроводни тръби. Да, познахте – дело на Юли от Zona Urbana. Неговото влияние се усеща и върху тавана, облепен със страници от списание New Yorker (нещо като капиталистически вариант на приумиците тип рециклиране-на-соца на Урбанеско). Другият му принос, заради който името му ще пребъде в еко историята, е името на ресторанта.

Всъщност, още първият път, когато попаднахме на „Оборище” 18, не можахме да скрием изумлението си, че Боби е решил да привлича вегетарианската общност с име и (иначе доста миловидна) илюстрация на коза. „Ами да, козата не се храни с други животни и освен това никога не би си позволила да пасе кофти трева“ , повежда ни собственикът из неведомите пътеки на мисълта си. И когато, разбира се, решил да използва английската дума за коза, goat, се намесил Юли, който, като изтъкнат иберофил, му предложил далеч по-благозвучната испанска дума cabra. И за да е още по-оправдано името, един от специалитетите в ресторанта е запечено козе сиренце.

Каквото и да си говорим, обаче, най-голямата муза на Боби Американо си остава (о, каква изненада) Ню Йорк. Като започнем от табелката No smoking в стил тамошните номера на колите, минем през фотойлите на втория етаж, тапицирани с дамаска с надписи Manhattan и стигнем до салатата “Бостан“ от менюто – с диня, сирене и тиквени семки. Да, оказа се, че навремето Боби опитал подобна в ресторант в “Голямата ябълка“ и сега я пренася тук с побългарено заглавие.

Ако се застоите малко повече в Cabra-та, няма как да не ви направи впечатление и „детският кът“. Забележете, че съвсем не става дума за обособено място за хлапета с люлки и катерушки. Говорим за стената, точно зад стълбата, която извежда към втория етаж и която е изпъстрена с трогателно-наивистични картинки на плодове и зеленчуци. Точно вдясно от нея пък е вратата за тоалетната, където с тебешир са изрисувани фигурките на момченце и момиченце.

И понеже от толкова много писане за храна, отново огладняхме, ще скокнем дотам за порция въглехидрати в пълнозърнест вид. В този ред на мисли – Боби, с най-добри чувства искаме да ти споделим, че „Хляб 1“ и „Хляб 2“ надали е най-привлекателната формулировка за онези супер вкусни питки от менюто, над което си мислил три месеца.

От Кристина А.