Под интересното и звучно име комбуча се крият две неща. От една страна комбуча е ферментирала „жива” напитка, която по вкус и консистенция и газираност напомня на нещо средно между шампанско и ябълков сайдер. Това обаче е само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-отблизо се разкриват свойства, за които се носят легенди в Русия, а на запад набира все по-голяма популярност.
От друга страна комбуча е вид чаена гъба – симбиотична колония от бактерии и дрожди, които извършват естествен процес на ферментация, при който зеленият чай се трансформира във вълшебната ободряваща напитка, носеща същото название.
Изгубени в превода – чудната историята на комбуча
Любопитен факт е, че названието комбуча се ражда съвсем случайно след „грешка в превода”. Предполага се, че идва от японската дума комбуча, която означава „чай от комбу” (комбу на свой ред е тяхната дума за кафявото водорасло келп). Японският чай от водорасли наподобявал по вид и консистенция ферментиралата напитка от чаена гъба, така че западняците приели, че става дума за едно и също.
Днес в англоезичната литература често използват за комбуча акронима SCOBY – Symbiotic Colony of Bacteria and Yeasts (симбиотична колония от бактерии и дрожди). Така те описват най-точно групата микроорганизми, които работят заедно, за да образуват определен тип фермент. Различават се няколко вида SCOBY:
- воден кефир – малките желатино-подобни зрънца се отглеждат във вода, захар, лимонов сок и изсушен плод, за да произведат ферментирала напитка, която е добра алтернатива на безалкохолните газирани
- млечен кефир – в този случай зрънцата се поставят в мляко, ферментират за около 24 часа и след прецеждането се получава напитка с гладка консистенция и гъстота на айран. Първоначално замисълът на кефира е бил да удължи срока на годност на млякото (това е било преди изобретяването на хладилниците)
- комбуча – в този случай колониите бактерии+дрожди се хранят с чай и захар, образувайки жива напитка, богата на ензими и органични киселини
Бактерии, но от полезните или какво представлява гъбата-майка
Изходният „продукт” за напитката комбуча е гъбата Medusomyces gisevii Lindau, която представлява жилава желатинова мембрана, приличаща на плосък диск. Тя живее и се развива в хранителен разтвор, състояща се от чай и захар. Това са оптималните условия, при които тя нараства – точно това е и причината да е известна като „чаена гъба”. Попаднала в благоприятна среда гъбата-майка започва бързо да увеличава размерите си. Това се дължи на деленето на бактериите и дрождите, от които е съставен. А те са следните:
Дрожди: Schizosaccharomyces Pombe (основно), Saccharomyces Ludwigii, Тorula utilis, Аpiculatus, Pichia fermentans, Mycoderma.
Бактерии: Acetobacteria xylinum, Gluconobacter bluconicum, Acetobacter xylinioides, Acetobacter aceti/ketogenum/ pasteurianum.
През целия процес на нарастване протича и процес на ферментация, извършвана от всички полени бактерии. Комбуча може да се оприличи на мини биохимична лаборатория – докато се храни, тя предизвиква разнообразни процеси на синтез и разпад, вследствие на които отделя ценни вещества с разнообразни свойства (Органични киселини: глюкорова, млечна, оцетна, ябълчена, танинова, оксалова и усинова киселина; Витамини: витамин C, витамин B1 (тиамин), витамин B2 (рибофлавин), витамин B3 (ниацин), B6 (пиридоксин), витамин B9 (фолиева киселина, витамин B12 (кобаламин); Ензими: бромелаин, папаин; Бета-глюкани), …за да се получи напитка, напомняща на еликсир с неподозирани ползи за организма.
Историята разказва
Първото писмено свидетелство за комбуча датира от 221 г. пр. Хр. от времето на династията Цин в Китайската империя, където тя е наречена „лекарство за безсмъртие”. Oттам тя се разпространява в целия Изток, през Пасифика, Индия, Русия и Германия. В Русия по-сериозно се разшумява за комбуча в началото на XX в. Тогава зачестяват случаите на рак и учените забелязват, че в някои райони на Урал (и то сред най- замърсените) заболеваемостта е много ниска и живеят много столетници – оказва се, че именно там местните традиционно консумират комбуча, която наричат „чаен квас”. Почитат я като напитка за дълголетие, която повишава енергията и жизнеността, и подмладява. И не само това: руснаците откриват, че комбуча действа като естествен антибиотик, ползват я при косопад, преждевременно посивяване, запек и хемороиди. Междувременно, немските медици също започват проучвания, а тоникът става популярен в цяла Германия. Лекарите го препоръчват при всякакви стомашни неразположения, камъни в бъбреците, ревматизъм, артритни болки, главоболие и преумора. С Втората световна война комбуча се превръща в лукс за повечето домакинствата, на които коства да си набавят дори елементарни продукти като захар и чай. Последвалата Студена война замразява лабораторните експерименти и проучванията, които сега вече са насочени в състезанието по превземане на космическото пространство. И така, чаената гъба „пристига” в САЩ чак в началото на 90-те. Както е обичайно в такива случаи там, фармацевтичната индустрия не проявява интерес да изследва лечебните свойства на гъба, която се възпроизвежда сама и от която всеки може да си произведе литри чай в домашни условия.
В последните години за комбуча се заговори като едно от най-ефективните средства на алтернативната медицина при борба със сериозни имунни заболявания, тумори и дори HIV. В автобиографията си руският нобелов лауреат Александър Солженицин написа, че редовната консумация на комбуча чай го е излекувала от рака на стомаха. По неговия пример американският президент Роналд Рейгън отказа конвенционалната химиотерапия, когато го диагностицираха с рак на дебелото черво и отиде да се лекува с нетрадиционни методи в немска клиника. Твърди се, че той е проборил заболяването, пиейки по литър комбуча на ден.
Как всъщност действа комбуча?
До този момент няма много проведени изследвания с хора, но за сметка на това отделните активни вещества в състава на комбуча са доста добре проучени. Лекарство за бесмъртие и всемогъща панацея за руснаците, днес учените са категорични в прочистващия ефект, който оказва на тялото. Счита се, че другите ползи идват именно от благотворното й влияние върху храносмилателната система. Когато навлезе в стомаха, тя го залива с храносмилателни ензими и пробиотични организми, които незабавно започват да разграждат недосмляната храна и отпадните продукти, като същевременно унищожават патогенните организми преди да са навлезли в кръвообращението. Докато пробиотиците прочистват храносмилателния тракт, се произвеждат органични киселини и витамини от група B, които засилват прочистващия процес и балансират нивото на киселинност в храносмилателния тракт. Детоксикиращият ефект се приписва основно на оцетната киселина – тя (също както в народния цяр ябълков оцет) се свързва с токсините и ги привежда в по-удобна за елиминиране форма. Общото укрепване на чревната флора и дори евентуалното противотуморно действие доскоро се приписваше на глюкороновата киселина, но последните проучвания на комбуча не откриват такава в състава й.
Напитка за спортисти
В книгата си „Kombucha Rediscovered” Клаус Кауфман препоръчва 150-250 ml комбуча 30 минути преди всяко хранене, както и същото количество непосредствено след ставане от сън – за засилване на метаболизма. Спортистите харесват комбуча като възстановителна и зареждаща напитка след тренировка. Нутриционистът Лиз Уолф подчертава, че фермениралите напитки съдържат минерали и електролити, които могат да утолят жаждата след физически упражнения много по-ефективно, отколкото водата. Тя препоръчва комбуча и кефир вместо т.нар. „спортни” напитки в отровни цветове, които често се срещат във фитнес-залите.
Здраве за ставите
Комбуча съдържа глюкозамини, които повишават производството на хиалуронова киселина. Тя на свой ред подпомага запазването структурата на хрущяла, предпазва от артиртни болки и ги облекчава, когато вече са настъпили. Хиалуроновата киселина освен това помага на съединителната тъкан да задържи влага, която надвишава хиляди пъти теглото й, поддържа овлажняването и гъвкавостта й и намалява щетите от освободените радикали.
Имунна система
Бета глюканите, които влизат в състава на комбуча, имат свойството да неутрализират свободните радикали и да подпомагат имунния отговор. Когато макрофагите, които са фронтовата линия на защитата, се активират, започва серия имунологични реакции, които отблъскват стимули като вируси, бактерии, гъбички, токсини и всякакви чужди елементи.
Да направим комбуча у дома в няколко лесни стъпки
Всичко, което ви е необходимо, за да си приговите комбуча у дома, е 6 с.л. чай, 6 ч.ч. вода, 1 ч.ч. захар, и разбира се, гъба-майка. Може да използвате черен или зелен чай, или комбинация от двете, насипен и в никакъв случай от пакетчета. Особено важно е чаят да съдържа кофеин, тъй като комбуча се храни с него (накрая това снижава количеството му в получената напитка). Билковите чайове и “Earl Grey” не са подходящи за развъждането на комбуча. Избягвайте също чешмяната вода – тя съдържа хлор, който може да увреди културата. Пречистената, дестилираната или изворната вода са най-добрият избор. Захарта е главният енергиен източник на комбуча по време на ферментацята. Използвайте органична бяла захар. (Ако използвате зелен чай, сложете кафява). В процеса на усвояване на захарта, се отделят органични киселини и въглероден диоксид, които осигуряват характерния стипчив газиран вкус на комбуча. Колкото по-дълго я отглеждате, толкова по-ниско ще е крайното съдържание на захар в получената напитка.
1. Сварявате чая, прецеждате го и прибавяте захарта.
2. Поставяте гъбата в достатъчно широк и дълбок съд и заливате с охладения и подсладен чай.
3. Покривате съда с кърпа (с достатъчно пореста структура, за да може гъбата да диша) и го пристягате с ластик – това предпазва да не влизат други микроорганизми или насекоми, както и да не започне процес на кондензация. Оставяте на сухо, хладно и тъмно място за около 1 седмица.
4. На втората седмица вече ще видите бълбукащите мехурчета и оформилата се нова гъба отгоре. Отделяте гъбите и наливате течността в бутилки, които затваряте добре. Поставяте ги на място с температура, малко по-висока от стайната (например, точно пред вратата на хладилника), за да се газират допълнително.
5. След няколко дни може да прехвърлите бутилките в хладилника – вече са готови за консумация. От останалите гъби може да продължите да правите нов тоник.
Полезни съвети:
- Комбуча лесно се замърсява, така че следете ръцете и съдовете, които използвате да са чисти на всеки етап от процеса.
- Не използвайте метален съд, за да отглеждате комбуча – металът реагира с киселините.
- Ако забележите плесен по повърхността (ще ви ориентира наситения зелен, син или черен цвят), незабавно изхвърлете гъбата заедно с течността.
- Комбуча се нуждае от топло и спокойно място – температурата не трябва да пада под 20 градуса и не трябва да надвишава 30 градуса. Колкото по-висока е температурата, толкова по-бързо се развива процеса на ферментация. След като поставите съда на конкретното място, не го местете.
- Когато започвате приготвянето на нова порция комбуча, винаги прибавяйте 10% от вече готовата напитка към чая, с който заливате гъбата.
Препоръчителна дневна доза:
Най-добре е да започнете с около ¼ до ½ ч.ч. на ден, като постепенно увеличавате количеството. В страни, където традиционно се пие комбуча, дозата стига до около 300-400 ml. Ако усетите надигаща се настинка, може да изпиете 2 до 3 ч.ч. – това ще пресече развитието й.
Противопоказания:
Заради съдържанието на алкохол (обикновено около 0.5%, но може да стигне и този на бира) и на кофеин, възможните алергии и разреждащият кръвта ефект, комбуча не се препоръчва, ако ви предстои операция, бременна сте или кърмите, както и на деца под 4 г.
Източници:
- http://en.wikipedia.org/wiki/Kombucha
- http://ymlp.com/z8YVyB http://en.wikipedia.org/wiki/Kefir
- http://www.instructables.com/id/How-to-Make-a-Big-Batch-of-Kombucha/
- http://www.livestrong.com/article/315709-risks-of-kombucha-tea/
- http://www.livestrong.com/article/470613-what-is-kombucha-good-for/
- http://www.webmd.com/diet/features/truth-about-kombucha
- http://www.kombuchakamp.com/2011/10/kombucha-as-workout-recovery-drink-or-weight-loss-aid.html
- http://www.foodrenegade.com/kombucha-health-benefits/ http://www.gaiaresearch.co.za/kombucha.html
Автор: Кристина / Зоя.БГ
Редакция: Радина / Зоя.БГ
Снимки: Мария / Зоя.БГ
Здравейте, Елена! Преди известно време намерих в интернет координати на човек, който подарява комбуча. Ако искате,обадете му се, за да Ви даде гъба: 0893 467195. Пожелавам на вашия син и на Вас много здраве!
Поздрави,
Стефанова
Мила Веси,
Срещнах Вашите коментари на доста места в интернет.Уважавам Вашето решение да не разпространявате по бързи пощии затова в началото не Ви писа.
Аз съм от Варна и имах гъбката почти година,но след като заминах за Дубай , където сега живея я загубих.
Сега по-често се прибирам и много бих искала да си я имам отново, а и да оставя бебета комбуча тук с родителите ми за разпространеие във Варна.
Аз имам нужда от постоянна имуностимулация,поради вирусна инфекция.
Опитвам се да си я намеря,но за момента малко несполучливо!
Моят въпрос е ако не попадна на гъбка тук във Варна,мога ли да помоля за една от Вас?
Благодаря предварително,
Ива
ivanovaiva@live.com
0898567295
Подарявам комбуча. От Казанлък съм. Имам съображения да не я изпращам по поща или куриер. Реално гъбата се размножава много бързо и на всяка заложена доза след седмица имате нова такава. Ако не ги подарите, трябва да ги изхвърлите. Ако се интересувате, потърсете в мрежата – много е вероятно някой във вашия град да предлага своите гъби -бебета. Не знам дали е позволено да пускам линкове тук, но има блогове и форуми в които хората подаряват комбуча. Просто потърсете. ;)
Комбуча има в Смесен Магазин (Аксаков 22) и онлайн: ttp://kombucha.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B0/
Интересна статия, но не става ясно най-основното – от къде човек може да се снабди с тази „чаена гъба“? Благодаря!
От къде всъщност се набавя изходната съставка,не съм срещала да се продава?
Може ли да се култивира,като дрождите за кваса например?
ОТКЪДЕ ДА НАМЕРЯ ГЪБА-МАЙКА ?СИНА МИ Е НА 17 Г С РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО И В МОМЕНТА СМЕ НА ХИМИОТЕРАПИЯ .КАТО ЧЕТОХ СТАТИЯТА СМЯТАМ ЧЕ ЩЕ Е МНОГО ПОЛЕЗНА ЗА НЕГО .