Спомняте ли си приказката за царя, който искал да изпита коя от трите му дъщери го обича най-много? Голямата и средната се подмазали със злато и диаманти, а най-малката го сравнила със сол и той, разгневен, я изпратил в изгнание. Космическата справедливост му го върнала под формата на камара безсолни ястия, от които той си извадил нужната поука, разбира се.Приказката отразява много добре светлината на прединдустриалното време, когато солта е била основният консервант за храната (най-вече за месото), а подправките са служели предимно за прикриване не миризмата от развиващите се гнилостни процеси и за минимизиране на щетите в стомаха при натравяне. Дори и днес, когато хладилната техника е толкова напреднала, а криониката замразява хора за възкръсване в бъдещето, солта усърдно продължава се ползва за консервиране. Основната част, която поглъщаме, идва от пакетираните храни, хляба и млечните продукти.
Само 6% от произвежданата сол е за хранителни нужди
Точно така, а останалите дялове са разпределени така: 12 % – за процесите по пречистване на водата, 8% за посипване на заледените пътища, 6% – за земеделски нужди. Всичко останало отива за индустриални цели – например за производството на сапун и глицерин, фиксатори за боя, за гланциране на керамични съдове и т.н.
Хималайската сол не идва точно от Хималаите
„Хималайска“ сол е търговско наименование на каменната сол, която се добива от солната мина „Майо“, разположена в подножието на планинската верига Salt Range в Пакистан. Тъй като става дума за район, който е относително близо до такъв голям географски обект като Хималаите (на около 300 км) – солта е известна още като „хималайска“. В това няма нищо странно – по същия начин например знаем, че жителите на Средиземноморието живеят не в самото Средиземно море, а на сушата, която го обгражда.
Солната мина „Майо“ възниква преди 800 млн. години, когато изпаряването на плиткото море формира солена верига, простираща се около 300 км. Солните резерви са открити от Александър Велики при похода му за превземане на северозападна Индия (днешен Пакистан), когато армейците му забелязват, че уморените коне ближат скалите и се възстановяват учудващо бързо след дългия път. В момента мината произвежда 350 000 тона на година чиста хималайска сол. Като най-старата и втора по-големина мина в света, „Майо“ е и сериозна туристическа атракция. Басейните, оградени с многоцветни солени тухли и осветени от солени лампи, солените статуи, солената реплика на Великата китайска стена и още много други солени атракции привличат близо 250 000 туристи годишно.
Готварска сол Vs. Хималайска сол
Технически погледнато, всичката сол идва от едно и също място –добива се от или океаните (моретата) или от солените езера. Извлича се директно от водата с изпаряване и кондензиране или се добива от отлаганията по скалите.
Свикнали сме да приемаме, че готварската сол е чист натриев хлорид. Това не е точно така, всъщност солта е по-скоро „пречистен“ натриев хлорид, слагаме кавички, защото „пречистен“ в масовия случай означава рафиниран с помощта на процеси, включващи нагряване и употеба на химически агенти. Към обикновената сол понякога се добавя натриев фероцианид (Е535), който предпазва от слепване и образуване на бучки; талк, който попива влагата; както и натриев алуминосиликат (Е554) или калциев алуминосиликат (Е556), за които има съмнения дали са напълно безвредни. От друга страна, готварската сол обикновено се подсилва с йод – елемент, който е особено важен за щитовидната жлеза.
Хималайската сол – също както и трапезната – се състои от около 90 % натриев хлорид. Основното й предимство е, че при нея са запазени естествено присъстващите минерални елементи (като сяра, магнезий, калций, калий, бром, флуор). Всъщност, именно те придават цветовите нюанси. Другият много съществен плюс е липсата на E-та: тя е естествен кристал, който не е преработен – запазени са кристалната структура и биоенергетичните качества, които носи. Противно на някои твърдения, хималайската сол не е естествен източник на йод (този, който се влага допълнително в готварската сол).
По-здравословна ли е хималайската сол?
Както уточнихме, и хималайската, и обикновената трапезна сол съдържат приблизително еднакво количество натриев хлорид. Разпределението на двата елемента е около 60% натрий към 40% хлор. Основните притеснения в последно време падат върху натрия. От една страна, той играе важна роля в организма ни, участва в регулацията на флуидите, а препоръчителната му дневна доза е около 1500 мг. Проблемът е, че средностатистическия човек обикновено приема количествата натрий, по-подходящи за професионален атлет в активна състезателна фаза (натрият се изпарява с потта, затова спортистите често пият подсолена вода). Предозирането става, тъй като натрият присъства в скрита форма в много храни (напр. под формата на натриев глутамат, в разтворимите напитки и супи, бисквитите и готовите сладкиши, като част от състава на минералните води и др).
Хималайската сол доставя същите количества натрий, както и обикновената готварска, така че ако сте от хората, които солят, преди да опитат, отново сте изложени на рисковете, с които свързват солта – високо кръвно налягане, задържане на течности, образуване на целулит и т.н. Не трябва да забравяте, че много от готовата храната, която консумирате, „пристига“ вече посолена, независимо, че е сладка на вкус (може да се уверите като прочетете състава на етикета на пакет бисквити или на буркан фъстъчено масло).
Що се отнася до полезните минерали в хималайската сол – те са в почти пренебрежимо малки количества, за да разчитате, че могат да допринесат за препоръчителната ви дневна доза от тях. Важното в случая е, че минералите не са изкуствено отделени от солта, както при готварската. Когато естествено присъстваща в природата субстанция се лиши от част от изграждащите си елементи, организмът не я разпознава и не усвоява пълноценно. Всичко в нас работи на принципа на скачените съдове и дисбалансът някъде по веригата разклаща цялата система. На същия принцип работи например христоматийното правило, че за да усвоим желязото се нуждаем от витамин C (Организмът ни инстинктивно търси тази комбинация и това е една от причините толкова да ни се услажда лещата с изстискан лимонов сок в нея).
Цвят и сол на вкус
Хималайската сол може да варира значително като цвят поради многообразието от разноцветни минерални жилки в скалата – тя може да бъде прозрачна, бяла, светло розова, тъмно розова, червена или кафява. Бялата има по-високо съдържание на калций, а червената – е по-богата на желязо. При смесване на различните разновидности на скалата и смилането им се получава светло розов цвят. В зависимост от състава варират и вкусовите качества на солта. Колкото по-голяма е прозрачността на скалата, толкова по солена е на вкус. Обратно, по-наситеният и плътен цвят предполагат, че тя ще „соли“ по-слабо.
Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Salt
http://www.ask.com/question/how-is-table-salt-made
http://healthwyze.org/index.php/component/content/article/115-the-truth-about-table-salt-and-the-chemical-industry.html
http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency/article/002417.htm
http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2013/jun/23/should-i-stop-using-talcum-powder
http://blog.fooducate.com/2011/08/12/sea-salt-vs-table-salt-the-truth/
http://sportsmedicine.about.com/od/hydrationandfluid/a/Sodium_Salt.htm
http://www.amazinghealth.co.uk/himalayan-salt-vs-table-salt
http://drjessechappus.com/table-salt-sea-salt-and-himalayan-pink-salt-what-is-the-difference/
От Кристина
Няма коментари