Напоследък излизам все по-често извън града, а често означава всяка събота и неделя. Преди също излизах извън града, но разсеяно се оглеждах и се чудех, защо ми е да ходя по планините. Също така не ми се искаше да призная, че природата е най-добрият чистач на градски емоции, но сега знам и не споря. Още повече, че откривам, че няма и по-добро място за изпълнение на сутрешните асани от йогата на зелената полянка с цветя..Вече обръщам внимание и на тревите и цветята. Оглеждам ги и се опитвам да си припомня кое е билка и кое не. Всъщност от съвсем скоро разбрах, че почти всичко под краката ми има своите лечебни свойства и това е направо удивително. Като дете съм си играла между тревите, даже с много от тях съм си плела гривни или съм „стреляла“ с върховете на живовляка или съм усещала аромата на много растения, които сега разбирам, че са билки. Естествено, преди няколко години не бих обърнала внимание на нежната мащерка или щях да подмина ароматния бъз. За копривата пък да не говорим. Винаги съм знаела, че това растение е парещ бурен, който свързвам единствено с неприятни докосвания. Копривата беше асоциирана и с лигавата каша, наречена „супа“, която са се опитвали да ми тикат като дете. Сега откривам наново растенията и е наистина вдъхновяващо. Естествено, не мога да твърдя, че разбирам всички от тях и знам за какво служат, но ми е достатъчно да усетя зареждащото действие на студения чай от бъз, изпълващия аромат на чая от коприва (в съчетание с ободряващите й свойства) и уханието на мащерка, която можем да поръсим дори върху ястията си.
Последната събота, в която бяхме извън града попаднахме в района на м-р Седемте престола. Там си набрахме бъз, мащерка и коприва и сега всеки ден се зареждаме с ароматен чай и се радваме, че сме брали съдържанието му сами. Естествено не прекаляваме с количествата на билките, защото не обичаме да се презапасяваме и гледаме да не ги късаме с корените, за да има и за другите след нас.
Няма коментари