Някои факти за копривата

Измина поне година, откакто прочетох книгата на  Йохана Паунгер и Томас Попе – “Точното време” и не знам защо, но главата, в която се говореше за копривата си я спомням най-добре. След нея попаднах и на една от последните книги на Мария Требен. В нея копривата е описана много подробно и разказва за нейното лековито действие.

След като прочетох двете книги се доверих на копривата и често си приготвям чай, а понякога си я запарвами с други билки, като мента, бъз или бял равнец. Винаги, когато минавам покрай това растение, се подсещам за съветите на авторите и не забравям, че всъщност копривата е много ценна билка и не е безполезен бурен. Според авторката след известна възраст човек започва да губи желязо, на което се дължи повяхналото и уморено лице при някои хора. Самата тя пие чай от коприва всеки ден и това й помага да се чувства бодра в натоварените работни дни. И въпреки спомените ми от детството, свързани с паренето й и лигавата пролетна супа, днес знам, че копривата е много полезно растение, което не е трудно да откриеш и разпознаеш по полянките. Расте буквално навсякъде. Само в града ще я открием трудно, но е безполезно да я берем там, както и покрай натоварени пътища, защото лечебната й сила едва ли ще е същата, а и най-вероятно и растението ще е замърсено. Но когато решите да се разходите сред природата, със сигурност няма да я търсите дълго.

Коприва можем да пием през цялата година. През пролетта ни помага да гоним пролетната умора, през зимата ще ни помогне, когато сме попрекалили с празничната храната, а ако сме натоварени в ежедневието можем да пробваме да заменим кафето с чай от коприва.

Въпреки че изглежда лесно да съберем и пием копривата има някои препоръки, които може би е добре да се спазват, когато решим да я използваме. Едината от тях е свързана с брането. Ако искаме да проведем лечение за прочистване на кръвта или да премахнем пролетната умора, авторите на “Точното време” ни съветват даберем копривата при намаляваща луна (за разлика от останалите лечебни растения) и съответно чаят от нея да се пие пак при намаляваща луна и то между 15-19 за по-добър ефект. Също така е добре да се бере младата коприва.

Как се приготвя? Мария Требен препоръчва да не се запарва дълго, а само да се кипне и остави да се постои половин минута. Истинският чай от коприва има светложълт цвят. Когато престои повече във водата и цветът стане тъмнозелен, тогава се превръща в безполезна течност, а ако пък се вари дълго има вероятност ценните й съставки да намалеят или изчезнат съвсем.

Копривата е чудесно средство и за измиване на косата. Може да се прави запарка като за чай, но да не е много гореща. Ежедневното й използване може да сгъсти и подобри косата и да спре косопада.

Копривата съдържа и повече витамин Сот някои култивирани растения и диви билки. Ето  малка сравнителна таблица:

Маруля – 13
Зелен боб – 20
Бяло зеле  – 46
Карфиол -73
Броколи – 114
Спанак -52

Глухарче – 115
Паричка -87
Киселец – 117
Див кервиз – 179
Коприва  – 333
Върбовка – 351

Малки факти за копривата…

1. В природата – копривата поддържа над 40 видове насекоми, включително някои пеперуди, а през късното лято голямото количество семена са източник на зърна за много птици.

2. За храна – хората я включват в менюто си през пролетта, тъй като е отличен източник на желязо, калций, магнезий и много витамини. Едно от най-изветните ястия е супа от коприва, но от нея може да се приготвии салата, като преди това листата могат да се минат с точилка, за да не жилят. Може да се направи и брашно или чай.

3. Здраве – копривата е от древни времена в билкарството и е ценна съставка на различни тоници и тинктури. Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.

4. Текстил – първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха. През Първата Световна Война  влакната на копривата са използвани като заместител на памука и за изработката на униформи.Различни проекти в Европа се опитват да намерят начини за култивиране на копривата и обработка на влакното й с цел търговия.

5. В градината – младата и свежа коприва е отлична съставка на градинския компост. Може да се превърне и в хранителен, течен разтвор за насажденията. Направете вързопи от коприва и ги оставете във вода за 2 седмици, като разбърквате от време на време. Изцедете и разредете една част копривен сок с 10 части вода. Там, където расте коприва, почвата е тъмна и плодородна.

6. От копривата може да се направи ръчна хартия.
7. Парещите влакна – коприва има заострени власинки на листата и стеблото,съдържащи дразнещи химикали, които се активират, когато растението прави контакт с кожата. Когато власинките или бодилчетатана парещата коприва се допрят до болезнена/схваната част на тялото, те всъщност могат да намалят първоначалната болка. Учените мислят, че копривата прави това чрез понижаване на дразнещите химикали в тялото, намесвайки се в предването на сигналите на болка в тялото.

Така изглеждат парещите влакна на копривата, погледнати през микроскоп

Изследване, направено от Технически университет в Молдова, за съдържанието на витамин С в копривата.

Адекватнотопоемане на витамин С и бета-каротин в ежедневното хранене има важна роля восигуряването на добро здраве чрез техните антиоксидантни и предпазни свойства. Ранните пролетни растения- коприва и чесън, са цени източници на витамин С и бета-каротин в храната след относителният им зимен недостигв свежата храна. Копривата и чесънът се използват традиционно в Молдова през пролетта и в различни ястия, а целта на настоящата работа е да се изследва съдържанието на вит.С и б-каротин в двете растения и техните изменения в кулинарната обработка и просеца насушене.

Материали:

Свежите пролетни растения – коприва и чесън, са събрани от централната част на Република Молдова. Сухите мостри са подготвени в Технически университет на Молдова. Използвани са два метода: с топлинна циркулация и микровълнова обработка на 90 W.

Резултати:

Измененението на съдържанието на витамин С в копривата и чесъна е представeнo във фигури от 1 до 5.

Изменението на съдържанието на вит.С  в копривата и чесъна, когато са варени 15 мин- често прилаган кулинарен метод, представен във фигура 1. Данните показват, че и двете растения са важен източник на вит.С и че и двете съдържат почти еднавки стойности от него. През 15 минутно варене съдържанието на вит.С намалява с около 34% в копривата и 31% в чесъна, главната част от витамина се губи при останалата/последващата запарка. Останалото количество от вит.С във варените растения е все още високо – около 38 мг%.

Варене, минути

Данните на фиг. 2 показват, че по време на запарването от 2 мин. на растенията, съдържанието от витамин С продължава да намалява и в по-голяма степен при копривата, отколкото в чесъна. Това би могло да се обясни с различния химичен състав на двете растения -мед, желязо и т.н.

 Изменение на витамин С в копривата и чесъна при запарка след 2 минутно варене.

Данните във фиг.3 показват промяната в бета-каротин в копривата и чесъна след 2 мин. варене, последвано от запарка в промеждутъците от време. След 2 мин нагряване съдържанието на бета-каротини в двете растения нараства,в чесъна – 10 пъти, а в копривата- около 13 пъти в сравнение със съответните нива в сурови растения. Но последвалата запарка за над 15 мин е придружена с лек спад на бета-каротин  в чесъна и копривата.

Промяна на бета-каротин за 2 мин варене последвано от запарка

Тъй като и двете растения са добър източник на вит.С и бета-каротин, има смисъл те да бъдат изсушени и използвани, освен през пролетта и през зимния сезон. Във фигура 4 и 5 има данни за съдържанието и на двете растения, изсушени чрез топлинна циркулация на 65 и 75 С и комбинирано от топлинна циркулация и микровълнова обработка на 90 W- показва добро запазване на витамините. По-пригоден метод и режим на запазване на двата витамина е топлинната циркулация. Темепературата, препоръчана за изсушаване на копривата, е 75 С , а при чесъна е 65 С.

Изследването показва, че двете пролетни растения са важна алтернатива на плодовете и зеленчуците и източник на вит.С и бета-каротин, дори след тяхното готвене. Разглежданите витамини се запават в сушените растения, а методът на топлинна циркулация се препоръчва с температурен режим от 65С за копривата и 75С за чесъна.

изтoчници: „Точното време“

„Здраве от аптеката на господ“

Изследване на копривата – Молдова