Диана Хърлечанова

Диана Хърлечанова e изключително нежен човек, който живее от известно време на растителна храна  и с Кристина А. (нашата любима задавачка на въпроси) решихме да я поразпитаме малко за пълното вегетарианство. Един от любимите цитати на Диана от страницата й във Фейсбук е: „Хората ми се смеят, че съм различен, а аз им се смея, че са еднакви“

– Имаше ли някакво събитие, което да отключи решението да станеш веган или стана постепенно?
– Стана постепенно, за период от около половин година, но събитието, което най-много ми повлия беше документалният филм Земляни (Earthlings), който разкрива тоталното надмощие и експлоатация на хората над животинския свят по един особено насилствен и жесток начин.

– Известно е, че химичния състав на храната оказва пряко влияние на химичния баланс в организма ни, а оттам и на настроението, емоциите и изобщо светоусещането. Каква промяна наблюдаваш в себе си, откакто се храниш с растителна храна?
– Откривам у себе си по-голямо спокойствие и увереност в позицията си. Преди време, особено в началото, сериозно се притеснявах за това как ще реагират приятелите ми, хората около мен с всичките им подигравки, но с времето се научих да не приемам толкова драматично мнението им (било и крайно отрицателно). Веганството ми дава светоусещане, че правя нещо правилно и естествено. Бих добавила, че емоциите като цяло се изострят, защото растителната храна ни връща към едно естествено, по-близко до природата състояние, което индустриализираната и животинска храна умишлено притъпява при постоянна консумация.

– От друга страна, съществува теория, че и най-натуралната храна и козметика губи от качествата си, ако я консумираме, когато сме напрегнати, потиснати и пр. – тоест, че нашият собствен организъм може да я „токсикира“. Вярваш ли в това и кои са твоите „рецепти“ (освен кулинарията и пътуванията), с които се грижиш за вътрешната си хармония?

– Напълно съм съгласна с това. Затова предпочтитам да споделям храната си с любими хора и е препоръчително да бъде прясно, домашно приготвена. Харесвам обикновените неща за почивка и хармония – любима музика, неангажираща книга, срещи с приятели независимо дали навън или у дома. Чистенето също ме успокоява :)

– Имало ли е случай някой да се опита да те откаже от вегетарианството? Изобщо как реагираш, ако някой се отнесе враждебно или подигравателно към идеята?
– Разбира се. На първо място майка ми, която и до ден днешен не може да приеме отказа ми на млечни продукти. Обяснявала съм много пъти, но е трудно да убедиш човек с толкова години вкоренени идеи и представи за „полезно“. Подигравки има винаги, когато попаднеш в малцинство, независимо за каква кауза става дума. Старая се да не ги приемам на сериозно, защото знам, че са безпочвени. Понякога се шегуваме, но друг път напълно отговорно обяснявам какво се случва в кланиците, лабораториите за експерименти, фермите за кожи, циркове и много други места, които са ад за животните. Но като цяло се старая да бъда мила, дори с враждебно настроени опоненти.

– Психолозите смятат, че стремежът към максимално чиста храна всъщност издава стремеж към максимална чистота в душевността и в отношенията с останалия свят. Какво е мнението ти по този въпрос?
– Факт е, че „ние сме това, което ядем“. И не е чудно, че приемайки животински продукти или силно индустриализирана храна, ние „слизаме“ на нивото на животните – агресия, страх, насилие, гняв, деструктивно поведение, наркотични зависимости. За мен огромна част от тези негативни прояви произтичат от животинската храна и хормоните, с които за съжаление са третирани животните масово в днешни дни. Моето мнение е, че природата е съвършена и затова ни е дала всичко наготово – от там можеш да се храниш изобилно и разнообразно. Истинските неща са максимално прости и необработени. Например, не виждам нищо хранително в една вафла, с осем вида оцветители и аромати,
по-добре си вземи един килограм ябълки или ядки.

– Излиза доста скъпо да си еко – био храните, натуралната козметика и почистващи препарати са на по-високи цени от „конвенционалните“. Не смяташ ли, че има известно противоречие в идеята да пестим природните ресурси, докато се „разоряваме“ за идеята? Какво би посъветвала хората, които се изкушават от този начин на живот, но не им достигат средства за това?
– Цената за био продукти е въпрос на приоритети. Факт е, че излиза 2-3 пъти повече от „обикновените“ неща, но това е само на пръв поглед. Козметика и домакински препарати не се купуват всеки ден, нито всяка седмица. Ниската цена на конвенционалната козметика например идва от масовото използване на химични деривати, чиято масовост спада цената заради обема. Търсейки чиста храна или козметика или препарати, ние трябва да се отървем от всичката тази вредна химия и да заложим на естествени, органични материали, които няма как да не излизат скъпо докато пазарът им е толкова тесен все още. Бих посъветвала хората добре да преосмислят приоритетите си. Ако например са свикнали да излизат за обяд на работа, може да се опитат да носят в кутия храна от вкъщи, която дори и био, би излязла доста по-евтино ако си я наготвиш сам. Обикновено когато някой се оплаква, че био продукцията е скъпа, аз му отговарям – А лекарствата не са ли скъпи?

– Друг важен момент е, че голяма част от храната трябва да се приготвя вкъщи и да се консумира веднага, приложимо ли е това в ежедневието на един съвременен човек, който е на крак по цял ден, със запълнен със срещи и ангажименти график?
– Трудно е, но е въпрос на време и подготовка. Половин или един час готвене вечер може да бъде утрешният обяд за работещите хора. Може да си приготвите домашни кълнове, да накиснете ядки и да нарежете на едро зеленчуци в кутия за следващия ден. Смея да твърдя, че растителната храна изисква далеч по-малко време за подготовка, особено ако е сурова. Вярно е, че ако приготвяте обяда си вечер, това няма да е изяждане „веднага“, но няколко часа в хладилника обикновено са по-добрия вариант от заведения за бързо хранене и ресторанти със съмнително качество и произход на продуктите. На предишната ми работа редовно преживявах на сурови ядки, овесени крекери или бисквити, пресни и сушени плодове, дори маслини!

– На хората им е доста трудно да възприемат факта, че ако станат вегетарианци, това може да окаже въздействие в световен мащаб, като например да ограничи недохранването. Ти си доста запозната с темата, можеш ли да обясниш връзката?

– Трудно е да мислиш по-глобално, когато проблемът не е пред очите ти. Най-общо казано – в света се експлоатират огромни по размерите си земеделски площи, които произвеждат фураж и растителна храна за животни за заколение. Обикновено това са ГМО моно култури, което сериозно уврежда биоразнообразието и околната среда. Всичката тази земя би могла да се отглежда за растителна храна, която директно да нахрани хората, особено в слабо развитите, бедни страни. Освен това животновъдството е изключително замърсяваща индустрия. Огромно количество земеделска земя, зърнени култури, питейна вода (имайте предвид, че вече в света е налице проблемът с липса на питейна вода за хората), електроенергия и човешки ресурси са буквално изхабени за производството на един хамбургер. И това ако не е разхищение!

– Има доста известни хора вегетарианци, има ли някого, чиято философия за живота чувстваш особено близка?
– Вярно е. Много известни мислители и философи от човешката история са прегърнали вегетарианската идея. И това е съвсем логично – насилието не води до нищо добро. Аз вярвам, че хората и животните, независимо от развитието си, са напълно равни в правото си да живеят естествено и достойно на една планета, така както природата го е решила. Махатма Ганди, виден индийски хуманист казва: “Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Аз не бих искал да отнема живота на агне заради човешкото тяло.”  И бих добавила, че има далеч по-подходящи храни за човешкото тяло!
– Имаш наблюдения и върхи суровоядството. Може ли човек да живее изцяло със сурова храна или е по-скоро крайност?
– Не харесвам определението „крайност“, защото всеки човек се разпрострира според собствените си възможности и слага „края“ на различно място. Ако помислим глобално, суровата растителна храна е нашето естествено „гориво“, което идва наготово от природата. Никое животно в природата не пече и не обработва храната си както нас. Но е факт, че вече твърде много сме се отдалечили от природата и климатични, сезонни фактори влияят на обработката на храната. Напълно подкрепям идеята за суровоядство, но смятам, че всеки трябва да прецени количеството на суровата храна в менюто си според личните предпочитания и възможности.

– Според нас не всяка храна с етикет „био“ и „веган“ има хранителна стойност. Кои са храните, които те зареждат най-много?
– Така е, вече се продава например био чипс :) Няма лошо, стига да не се прекалява с подобни глезотии. Аз харесвам прясно изцедените сокове независимо от плодове или зеленчуци. Много ме зареждат и различните шейкове с т.нар. супер храни – използвам спирулина, мака, конопен протеин, сурови какаови зърна. Оставила съм се на тялото си да реши кога какво иска – сладко или солено, топло или студено, сурово или печено и т.н. Нямам правила и не смятам, че храната трябва да се разглежда като математическа задача, трябва да е по-скоро удоволствие и радост.

– Какви грешки допускат вегетаринаците/ веганите най-често в начина на хранене?
– За мен най-голямата грешка е в еднообразното, най-често въглехидратно хранене. Много хора твърдят, че не усещат ситост при растителната храна и започват да наблягат на хляб, ориз, картофи и тестени изделия. Не виждам нищо полезно там, с някои малки изключения при хляба. Грешка е да се залита към само една група от храните – или само ядки или само зеленчуци или само плодове, мои познати са го правили и все още не разбирам защо. Мисля, че храната трябва да е разнообразна в основата си – зеленолистни, кореноплодни, грудкови, ядки, семена, кълнове, житни култури, бобови, варива, плодове, студено пресовани масла, билки, подправки, водорасли .. природата ни е дала всичко, колкото по-естествено, толкова по-добре.

Много веган рецепти можете да откриете в блога на Диана: http://colourofcinnamon.com/

Благодаря на Диана Хърлечанова, че се отзова и отговори на нашите въпроси.

Интервю за Кукуряк