Д-р Емил Елмазов е сред най-известните билкари у нас. Занимава се също с ирисова диагностика и е човекът, който култивира диворастящия лимец у
нас и го разпространи за масова употреба.
Д-р Елмазов, често казвате, че сме превърнали храната в отрова, а отровата – в лекарства. В такъв случай измамно ли е, че се храним, измамно ли е, че се лекуваме?
Много е важно как ще схванем човека. В своята същност той е светлинно същество, една уплътнена енергия – материализирана светлина. Всички живи организми излъчват биофотони (светлина), които не не се виждат с човешко око, но има начини да се измерят. Колкото по-голям е биофотонния им портрет, толкова по-голяма е жизнената им сила и енергия. Като снимате обикновена пшеница – на портрета се показва чернота. Замърсената почва, пръскането с хербициди и синтетични торове, химикалите, използвани срещу складовите вредители – всичко това е убило тази жизнена сила. В този хляб, който ядем сега, виждаме сянка и сивота. Светлината е изчезнала от хляба.
Как се измерват биофотоните в храните?
Системата е на френския учен Андре Симонетон. Той измерва храните по скала от 0 до 10 000 ангстрьома (единица дължина, която мери разстоянията при атомите и молекулите – бел.ред.) и ги разделя на четири групи. Основната човешка жизнена енергия е 6500 ангстрьома. Най-полезни за нас храните, които имат между 6500 и 10 000 ангстрьома – когато влязат в човека, те прибавят към неговата енергия. Такива са диворастящите билки, пресните плодове и зеленчуци и зърнените култури с първични ДНК структури. Колкото по-надолу отиваме в регистъра, толкова повече енергия взимат храните от човешкия организъм, за да може да ги преработи. Към по-ниския регистър (между 6500 и 3000 ангстрьома) спадат продукти като яйца, фъстъчено масло, вино, варени зеленчуци, тръстиковата захар. Под 3000 ангстрьома са например варените меса, колбасите, кафето, белия хляб. Четвърта категория, която не показва никаква жизнена сила, включва например маргарина, консервите, алкохола, бялата рафинирана захар.. Преработващата промишленост е извикана на живот, за да облекчи човека, да намали труда му относно храната, да му спести с време – но с всяка преработка, с всяко докосване до първичната структура, ние разрушаваме биофотонния портрет, превръщаме светлината в сянка. Ето как храната вкарва мрак в нас, а ние градим една сенчеста цивилизация.
Популярната сентенция гласи „Ние сме това, което ядем”. В такъв случай е вярно, че храната може да въздейства и на емоциите ни?
Емоционалното и менталното ниво също трябва да получат своята храна. Ако човек не получава честоти от по-високите регистри, остава духовно гладен, оглупява, става агресивен. На подсъзнателно ниво чувства глад – яде, яде, а все е гладен. Става безчувствен, студен. По този начин хранят войниците. Чувал съм от нашите войници, които бяха в Босна, че когато са ги хранели с храната на американските войници – днес пуешко месо, утре свинско, вдругиден пилешко, всичко е било с един и същи вкус. Убито като енергия.
Погледнато на глобално ниво, може да се каже, че храната се отразява и на световния мир, така ли?
Най-големият проблем на земята е, че човечеството увеличава популацията си с невероятна скорост. Когато аз бях на вашите години, на земята живееха 3,5 млрд. човека, днес са 6 млрд. Земята може да изхрани и два пъти повече, но не при сегашната социална уредба. Тя не дава еднакъв достъп до живата храна, това е най-голямата несправедливост. В България например населението намалява, а земята стои необработена. А земята може да се превърне в идеален носител на живи енергии.
Какво би трябвало да ядем, когато се чувстваме много стресирани/тъжни/ядосани и искаме да се успокоим?
На обикновения човек, който няма специализирани познания, могат да му помогнат цветовете. Червените създават устрем, те са тонизиращи и силно зареждащи. Ако той е пренапрегнат поради извършване на много дейности, му трябват сини и виолетови храни – боровинки, синьо грозде, сливи, патладжан, лилаво зеле, цвекло, аспержи. Това са успокояващи храни. Когато няма достъп до храни от този спектър, да търси зеленото – то балансира между активно червените и успокояващо сините. Ето например тиквичките – те могат да се ядат и сурови, освен това са силно алкална храна (а ние постоянно се подкиселяваме с химическите добавки в храната ни), от друга страна, носят зелена енергия, тоест хармонизират. Добра идея е една таблица с успокоителните храни да се поставя на видно място в заведенията.
Говорите за живата храна, пресните и чисти плодове и зеленчуци, непреработените продукти. Всичко това обаче е доста трудно за осигуряване в градски условия.
Когато са ти отнели земята, или ти сам си избягал от нея, имаш една прекрасна възможност – хлорофила. Той има същата структура като хемоглобина, различава ги само една частица – желязото в хемоглобина е магнезий при хлорофила. Иначе казано, можеш да си създаваш чиста кръв, като подаваш на организма си хлорофил. Един от най-добрите източници е лимецът – посявате го в съндъче, слагате го на прозореца и си произвеждате сами 14-дневни поници. През това време растението е изработило хлорофилната си база и чрез нея започва да натрупва различни спектри на слънчевата светлина. Смилате пониците и изцеждате сока им – прибавен към храната, той обогатява менюто със жизненост, дава му биофотонна мощ. Това, което остава от сока, може да сложите в чешмяната вода – то постепенно екстрахира хлора от нея и получавате пречистена вода. Ако консумирате лимеца като жито, е много важно да активирате енергията му с поне 8 часа накисване във вода.
Всъщност, вие „откривате” тази древна култура и я връщате обратно в употреба. Как попаднахте на лимеца?
Преди 15 години направихме експедиция в Родопите за откриване на ендемити. Когато видях лимеца, ми се прищя да изпищя от радост – до този момент го познавах само теоретично, на картинка. Беше една цяла туфичка и понеже беше август, беше узрял вече. Прибрах всички семенца, бяха две шепи, отидох в резервата ми („Билкария” край Велико Търново – бел. ред.), посях ги, оградих ги и след една година бяха три пъти повече. Затова казвам, не вярвайте в банки и лихви. Само земята дава 300 % лихви. Оттам нататък заработи геометричната прогресия. На 12-ата година бях в състояние да раздам на около 12 човека, мои ученици и близки, по около 12 чувала,. Някои от тях са зърнопроизводители, но не хапват от пшеницата, която произвеждат, а само лимец. Те го разпространиха и сега в България има 17 000 декара с лимец.
Коя е тайната на лимеца, която го прави толкова чудотворна храна?
Оригиналната му структура. Това е единственият диплоид между плевестите пшеници – той има най-малко хромозомни двойки – два пъти по-малко от двузърнестия лимец и четири пъти по-малко от спелтата. Да, по-скъп е, но е и по-хранителен. 10 зърна лимец се равняват на 100 зърна пшеница от хранителна гледна точка. Той е на 17 000 години – доказано научно – според мен е стар поне колкото гинко билоба. Лимецът е оцелявал във всякакви условия, достигнал е до такива мощни натрупвания за адаптивност, че създава най-добрия биофотонен прортрет. Може да се уверите в това, че е жива храна, ако от едната страна под езика си сложите лимец, от другата – пшеница. Лимецът ще се стопи бързо, а пшеницата ще остане твърда като камък.
Занимавате се и с ирисова диагностика – често ли се случва да виждате диагнози у хората около вас?
Много често. Виждам затлачени дебели черва, колити. Химизираните храни докарват улцерозен колит, полипи – и в крайна сметка, рак. Белият хляб е една от причините за затлачването на червата, заради съдържащия се в пшеницата глутен. Той полепва по стените на червата, създава една лепкава маса, филм и пречи на симбиотичните микроорганизми да си свършат работата. Така храносмилателният ни тракт се превръща в един маркуч – храната минава транзит, не се разтваря и усвоява от организма. Българският еднозърнест лимец почти не съдържа глутен, докато в зърната на обикновената пшеница той е почти 80% от общото количество протеин.
Интервю на Кристина
Няма коментари