Проповедникът на кастилския сапун – Dr.Bronner

„Човек, пълен с идеи, облича препарата си за почистване в послания!“   ~ Eldon Knoche (8 юни 1997 г.)

Съществуват стотици истории за Емануел Бронър и вероятно повечето от тях са истина. [1]

Често разказът за първата среща с вълшебните кастилски сапуни на д-р Бронър е един и същ. И той започва още от магазина, където бутилките с техните ярко оцветени, наситени с текст етикети привличат с описанието си „продукти за всичко“, произведени от някакъв обезумял знахар. По-късно, в банята, интересът отново проговаря и всеки посяга към бутилката, за да прочете по-отблизо.

Сега любопитството е по-силно от всякога, защото историята на покойния Емануел Бронър (Emanuel Bronner) може да се сравни с причудлива фантастика. Тя всъщност е приказката за една от най-продаваните марки органични течни и бар сапуни в Северна Америка. Д-р Бронър е реализирал продажби за повече от 44 милиона долара през 2011 г. (2)

Д-р Бронър измисля, произвежда и популяризира чистия кастилски сапун, както и идеята си за „Вярата във Всичко-Единен-Бог“ (Dr. Bronner’s All-One-God-Faith). Като сапунът се оказва по-малко сложното изобретение от двете и е прието от милиони потребители в САЩ – благодарение единствено на реклама от уста на уста основно от хипитата в края на 60-те години на ХХ век. (1)

Как е започнало всичко …

Емануел Бронър е еврейски майстор на сапуни от трето поколение от малкото градче Хайлброн, Германия. (Семейство Бронър, известно в Германия като Хайлбронърс). Разтревожен от възхода на нацистите, Емануел имигрира в Милуоки, САЩ през 1929 г., където консултира американски компании, произвеждащи за сапун. (2)

В действителност Емануел Бронър никога не се е възприемал само като бизнесмен. Той е виждал призванието си в политически, пацифистки и религиозен активизъм. Затова и всяка бутилка сапун е с етикет, показващ разнообразие от кратки религиозни и етични изявления, както и други нерелигиозни мисли и идеи, предназначени да вдъхновят клиентите му и да популяризират неговия световен мирен план. (3)

Тази религия, описана с повече от 3  хиляди думи и налепена по всяка бутилка сапун, може и да е била възприета от някого, но е неясно дали освен д-р Бронър някой друг е разбирал всичко, напечатано по опаковките.

Такава е съдбата на философията за мир, хармония и грижа за околната среда, която отдава почит на качествата на Исус Христос, Карл Маркс и Марк Спитц [1] едновременно.

„Той не мислеше на дребно“, казва синът му Ралф – преподавател от 32 години по английски език и литература в средно училище в Милуоки, щата Уисконсин. „Бе гениален химик – създател на сапуни, който се опитваше да обедини света.” (1)

Бронър не е бил доктор на науките, ако това има някакво значение. Докато расте в Германия и се учи на семейния бизнес, получава степен за майстор на сапуни, която счита за равностойна на докторат.

Не е точно и равин (като има пред вид учител), макар по-късно в живота си понякога да се нарича така.

Без съмнение е евреин, макар да кръщава трите си деца в лутеранската вяра. Раждат му се двама синове и една дъщеря, когато Бронър все още живее в Милуоки, но това е преди да бъде вкаран принудително в психиатрична клиника в Илинойс и много преди да започне да посреща гостите си в Калифорния по бански гащета с десèн на леопардова кожа.

Бронър е сляп през последните 30 години от живота си, но това не му пречи да се самопровъзгласи за визионер.

Но каквото и да си мислите за Емануел Бронер, истината е, че той произвежда страхотен кастилски сапун. (1)

Сапуните му са подходящи за всички, но в началото повечето потребители са били вегетарианци, млади туристи и пътешественици, както и природозащитници, както и всички здравословни магазини и магазини за екипировка.

Според Ралф Бронър продуктите на д-р Бронър стават известни и сред манекенките в Ню Йорк, поради което са се намирали и в някои от по-скъпите магазини.

Докторът и почитателите му рекламират сапуна като подходящ за къпане, миене на съдове, почистване на дрехи, изчеткване на протези, ароматизиране на пелени, измиване на зеленчуци и миене на зъби. Може да се използва като шампоан, сапун за домашни любимци, афтършейв, вода за уста, дезодорант, репелент за комари или средство против забременяване – има рецепта на етикета и за това. (1)

„Няма нищо по-елегантно от правилно формулирания сапун. Това е най-красивата пяна, страхотно усещане за кожа, страхотно последващо усещане. По принцип можете да ядете нашия сапун“ – казва Дейвид Бронър и спира – „Но не бих го препоръчал. Можеш да ядеш суровините. Можеш да си миеш зъбите с него.“ опитвайки се да обясни разликата между кастилския сапун на д-р Бронър, и подобни на сапун, които се използват всекидневно. (2)

Сапунът на д-р Бронър се продава в САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Австралия и за него са писани статии в списания като Космополитън, Ескуайър, Мирабела, GQ, Лос Анджелис Таймс, Уол Стрийт Джърнъл и др. списание „Млади и модерни“ включва сапуна в списъка си „50-те най-добри козметични средства“, а сп. „Седемнадесет“ публикува реклама с фотомодел – жена мие дългата си коса в поток, със шише сапун в ръка. (1)

Кипящ от идеи

Макар сапунът да става известен, за Бронър той е просто куриер за идеите му. И то какви идеи! Несвързаните полу-религиозни, полу- научнофантастични етикети говорят за мир, хармония и природа.

Бронър умира на 89г. в Ескондидо, Калифорния. Напусна преди да може да спаси Космическия кораб Земя, както обичаше да нарича нашата планета, но преди да си тръгне, той изживя пътешествие един път.

То започва на 1 февруари 1908г. в Хайлброн, Германия, където баща му Бертолд Хайлбронер е трето поколение производител на сапуни – семейството започва да ги прави от 1844г. Емануел трябвало да е четвъртото поколение, само че той става черната овца на семейството, когато забърква и политика в сапуните като пропагандира за ционистка държава.

След разменени гневни реплики с баща си, на 21-годишна възраст той заминава за Америка с малко пари, но с обширни познания за правенето на сапун.

Отначало Бронър постъпва на работа в различни комании, произвеждащи сапун, на Изток, но тъй като има роднини в Милуоки, се мести там около 1930 г.. По някое време Емануел Хайлбронър пропуска първата сричка от фамилното си име, отчасти като протест срещу използването на фразата „Хайл Хитлер“, която започнала да става много популярна в Германия. Може също да е искал името му – както и това на децата му – да не звучи толкова еврейско, тъй като се страхувал, че преследванията се разпространяват все повече.

През 30-те години започва да изпраща първите от повече от двеста телеграми на президента Рузвелт, с които му дава съвети за „мир на Земята чрез един Бог“ и споделя мнението си за прекратяването на Втората световна война.

„Беше му дошло до гуша от правоверния му, молещ се на иврит баща-евреин“ казва Ралф Бронър. „Смяташе, че светът трябва да знае, че истината се съдържа във всички религии.“ (1)

Клубове и валс

Емануел Бронър обичаше да танцува и копнееше за родната си култура, затова се присъедини към няколко германски групи в Милуоки, а Баварският клуб му бе любимият. Валсовете на Щраус са за него образец на хубава музика и  години по-късно ще напише на етикетите на сапуните, че кравите, които слушат валсове на Щраус, дават повече мляко.

На една от танцовите забави среща Паула Волфарт (католичка и камериерка в Хотел Шрьодер), за която се оженва през 1933 г. Скоро се раждат и трите им деца – Елън, Джеймс и Ралф. Семейство Бронър живее в Милуоки и Емануел изкарва прехраната като консултант във фабриките за сапун из Средния Запад.

В Германия положението на евреите се влошава и Бронър урежда една от сестрите му да емигрира в Америка. Тя и досега живее в Бостън, вече пенсионирана преподавателка по немски език. Другата му сестра също напуска Хайлброн и живее в Израел.

На родителите им не им провървява. Бронър иска и те да отидат в САЩ, но Бертолд Бронър отказва, уверен, че Хитлер скоро ще си отиде. По-късно и двамата им родители умират в концентрационните лагери.

Нещата не вървят и за семейство Бронър в Милуоки. Паула боледува и постоянно е в болница до 1943 г., когато умира. Емануел, който се опитва да постигне мир в света и да споделя с производителите експертния си опит в правенето на сапуни, разпраща децата при който и да се съгласи да си гледа. Според Ралф Бронър те тримата може да са живели при 15 различни семейства.

Бронър често пристигал с черния си Буик на посещение при децата и „ни качваше на предния капак и ни позволяваше да се возим, като се държим за емблемата”, си спомня Ралф. Това забавление приключило в деня, когато полицаи спрели автомобила и наредили на Бронър развлеченията по черните пътища да спрат.

В началото на 40-те Бронър вече се е преместил да живее в Чикаго. Децата живеят с него известно време, но след смъртта на майка им бащата им урежда постоянен дом в района на Милуоки при Джейкъб и Мери Гали. (1)

Бягство към нов живот

Бронър започва да прекарва все повече време в опити да спаси човечеството, като изпраща писма на световните лидери и говори против комунизма и флуорирането и за един Бог. Проповядва посланието си за мир със силен немски акцент и организира студентите от Чикагския университет през 1946 г., когато отказва да напусне деканата и е арестуван.

Вкарват го в психиатрична болница, връзват го с усмирителни ризи и му прилагат шоково лечение, за което твърди после, че е причина за ослепяването му. След шест месечен престой успява да открадне 20 долара от нечие портмоне, бяга от лечебното заведение и си купува вестник, за да потърси в обявите човек, с когото да сподели пътуването си до избираната дестинация Лос Анджелис, тъй като там никой не го познава.

Шофьорът спира по пътя в Лас Вегас, за да поиграе на комар, а Бронър решава, че са станали толкова добри приятели, че му доверява, че е избягал от психиатрична болница. Оказало се, че не били чак толкова добри приятели и шофьорът го зарязва в Лас Вегас.

Използва скромните си средства да спечели на рулетка колкото да му стигне за билет до Лос Анджелис. Когато пристига, няма никакви пари и затова преживява няколко месеца в YMCA [2], но не в самостоятелна стая, а на покрива с гълъби за компания.

Включвал се в противопожарни акции срещу някакво заплащане и с този доход успява да наеме жилище в порутена сграда в центъра и да купува съставки за минерални соли, които прави и продава. (1)

Кастилски сапуни с емблематични етикети

Започва да прави сапун с формулите, които пази в главата си от 20-те – в 80-литрови бидони, като бърка сместа с дръжка на метла и я бутилира на ръка.

Все още е погълнат от плана си за мир и по време на търговските си пътувания за продажба на сапун изнасял речи пред всеки склонен да го слуша. Ралф си спомня как са пътували през 1954 г. с брат му до Пеория, Илинойс, за да слушат речта на баща си срещу флуорирането.

Етикетите на сапуна се развиват бавно, първо с по няколко изречения. Впоследствие на етикетите на милиони бутилки може да се видят изявления, пълни с удивителни като:

„Само усърден труд и Божият Закон могат да ни спасят, но ако учим само своя клан? Тогава всички сме мразени! Затова, трябва да учим приятел и враг, целия Човешки род, на пълно-истината,  усилено-работата, свободата на словото, печат и споделяне на печалбата на нравствени основи на Вярата във Всичко-Единен-Бог, подобна на светкавица, наброяваща 6 милиарда, защото ние сме Едно или нищо!“

Или: „Това, което ти изпраща Бог, приемай с благоцялостновение! Да се стремиш към по-голямо богатство предвещава падение. Тук не е дом, това е само една пустош. Продължавай напред, пътнико, напред!“

Или: „Защото ние сме ЕДНО ИЛИ НИЩО! ЕДНО ЦЯЛО! СЛУШАЙТЕ ДЕЦА ВЕЧНИЯ БАЩА ВЕЧНО ЕДИН! ИЗКЛЮЧЕНИЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА? НИТО ЕДНО!“

Или: „Добрият учител трябва първо самоиздържащ се усърден работник да е – като Алесен-Баек [3], Карнеги [4], Кусто [5], Хамър [6], Либман-Пейн [7], Пайк-Сангър-Спиноза [8], Щраус-Сас [9], Уилке [10], Ядин [11], Заменхоф [12], ако ли не – ще обърне най-великото ни учение в лопати, за да погребе хората! „Всички хора!“, допълни Дърводелецът Исус, превръщайки се в мъж! Мъжество!“

Етикетите на Бронър се променят постоянно с оформянето на идеите му, но винаги съдържали инструкции как да се използва неговият сапун, включително и съвети като: „РАЗРЕДИ! РАЗРЕДИ! ДОБРЕ!“

Моят дом е моята фабрика

В средата на 50-те Ралф посещава баща си в неговия дом-фабрика.

„Приличаше на пещера с копията на хилядите документи, които разпращал (на политически лидери) по цял свят“, казва Ралф. Произвеждащият минерални соли Бронър спял „върху огромни бидони с минерални соли, покрити с одеала.“

През 60-те потребителите на сапуна започват да разпространяват новини за сапуните от уста на уста и от здравословен магазин на магазин. „Клиентите го търсеха за свои приятели“, казва Ралф. „Обаждаха се дистрибутори.“ Обаче Емануел Бронър – философ, а не капиталист – често не отговарял и дори не изпращал фактури на клиентите, които искали да си платят за сапуна.

Според Ралф Бронер не било особено лесно да се работи с ексцентричния му баща.

С потъмняла от калифорнийското слънце кожа Емануел Бронър често обсъждал по бански гащета с десèн на леопардова кожа бизнеса и философията си с посетители. Остава в сградата две години, след като строителните предприемачи поискали да я съборят и трябвало да го дадат под съд, за да го изгонят.

По това време той вече е женен за Гладис Пешелке и семейството купува къща в Ескондидо, на североизток от Сан Диего. Управлението на компанията си разполага в едната стая, а производството мести в малка къща в имота му от 10-ина декара. Фабриката се разраства до няколко каравани, в които се произвеждат различните видове сапун.

Продуктът има успех през 1968-а, когато хипитата от Сан Франциско започват да популяризират сапуна с много начини на употреба в бутилката с необичайния етикет. Бронър прекарва по-голямата част от времето си върху етикетите, като постоянно ги преработва и развива онова, което нарича Основи на Нравствеността.

Днес годишните продажби стигат между 3 и 4 милиона долара и опаковането все още става на ръка от трима до петима души във фабриката, състояща се само от една сграда. На покрива има големи бидони (повече от 10 кубика) – по един за всеки аромат сапун – от тях тръгват маркучи, които влизат в сградата и една работничка пъха края на маркуча в пластмасовата бутилка, отваря кранчето и сапунът потича в съда с помощта на гравитацията. След това залепя цветния етикет, също на ръка.

Най-много продажби все още регистрира ментовият, други налични видове са бадем, евкалипт, лавандула и без мирис. Пластмасова бутилка от повече от литър струва 9$, половин литър е 5.50$, а калъп от сапуна на д-р Бронър струва 2.75$. (1)

Синовете продължават

Джеймс Бронър, който повече от 15 години работи за Вярата във Всичко-Единен-Бог на д-р Бронър („Dr. Bronner’s All-One-God-Faith“), наследява баща си като президент на компанията. Ралф, който се занимава с реклама, е вицепрезидент и пътуващ търговец/посланик. А сестра им Елън умира. (4)

За първи път от десетилетия философията на Емануел Бронър не се променя. Братята казват, че няма да променят етикета, освен технически промени според изискванията на Администрацията по храните и лекарствата.

Това би трябвало да зарадва почитателите, които изпращат във фабриката на д-р Бронър мнения и похвали за препаратите и за философията. „Обичаме вашия сапун и най-вече красивото послание, написано на целия етикет“, се казва в едно от писмата.

Друг потребител, който е усвоил религията на Бронър, както и пунктуацията му, пише: „Преди да прочета един от вашите етикети на сапуна бях атеист. Сега открих словата, в които мога да вярвам!“. (1)

Фантастичната история на д-р Бронът трудно би се побрала на редовете на една една статия. Това е само кратка част от вълнуващата приказка на този удивителен човек, който може да бъде запомнен като Проповедникът на кастилския сапун – Dr.Bronner.

[1] Марк Спитц – американски плувец и световен рекордьор, р. 1950г.
[2] Християнска асоциация на младите мъже
[3] Лео Баек (1873-1956) – немски учен и равин
[4] Андрю Карнеги (1835-1919) – индустриалец и филантроп
[5] Жак Кусто (1910-1997) – изследовател, природозащитник, фотограф, учен и новатор
[6] Арманд Хамър (1898-1990) – бизнесмен, филантроп и притежател на художествена колекция
[7] Томас Пейн (1737-1809) – революционер, политически активист и писател
[8] Барух Спиноза (1632-1677) – философ от еврейско-холандски произход
[9] Томас Сас (1920-2012) – психиатър и хуманист
[10] Хана Уилке (1940-1993) – художничка, фотограф и феминистка
[11] Игаел Ядин (1917-1984) – израелски археолог и политик
[12] Лудвиг Заменхоф (1859-1917) – еврейски лекар, лингвист и създател на есперанто

Източници:

(1) Man of ideas lathered his cleansing product with messages, by Eldon Knoche, Journal Sentinel staff, 8 Jyne 1997
(2) The Undiluted Genius of Dr. Bronner’s, by Tom Foster
(3) Emanuel Bronner (1908-1997), by Christina Lubinski and Marvin Menniken
(4) 150 years and 5 generations of family soapmaking

Превод: Дани и Радина /Зоя.БГ
Редакция: Радина / Зоя.БГ
Снимки: Мария / Зоя.БГ