Чията са ядивните семена на растението Salvia hispanica, което принадлежи към семейството на ментата и вирее основно в Мексико. На езика на ацтеките, нахуатл, “chian” означава мазен, маслен. Това, което учените знаят днес е, че преобладаващото количество мазнини в нея са незаменими мастни киселини (тези, които човешкият организъм не може да синтезира сам). 100 г чия съдържа 18 г алфа-линоленова киселина (ALA), което я превръща в най-големия растителен източник на омега 3 – наред с лена и морските водорасли. За ролята на омега 3 в човешкия организъм може да се говори много, но най-важното е, че тези мазнини са нужни на тялото, за да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Освен това са ключови за сърдечно съдовата система, концентрацията и настроението, и, не на последно място, забавят скъсяването на теломерите в клетките (тоест, забавят стареенето).
Чията е култивирана от ацтеките още през 16 век. Историците твърдят, че в тази древна цивилизация, населявала земите на днешно Мексико, чията е заемала същото място по важност както царевицата. Това е добре документирано в Codex Mendoza (книгата, в която испанските конквистадори събрали проучванията си за ацтеките). Ацтеките консумирали чията като напитка (смесена с вода), смилали я на брашно, и често носели зрънцата, когато тръгнат на път – като компактна, лесно съхраняема и високоенергийна храна. Използвали са я като лекарство при кашлица, пневмония, проблеми с бъбреците и за сваляне на температурата. С олиото, получено от пресоването й, са мазали статуи и други религиозни предмети, за да ги предпазят от корозия. Не на последно място, ацтеките са отглеждали растението и с естетична цел заради красивите му бели цветове.
На практика след Конкистата чията изчезва и бива преоткрита за масово култивиране отново чак в началото на 90-те години на 20 век. Едно от възможните обяснения за това дава американският учен д-р Уейн Коутс, един от авторите на книгата „Чия: Преоткриване на забравената култура на ацтеките”. „Когато навлезли в американските земи, европейците търсели културите, които вече са им били познати и които със сигурност ще виреят и на техните географски ширини – като царевица, ориз и боб. Възможно е и да са били отблъснати по религиозни причини – по време на един от най-важните ацтекски празници местните оформяли огромни антропоморфни фигури от тесто от чия, които накрая изяждали ритуално”, казва Коутс, който е известен в научните среди като „Мистър Чия”.
В момента чия се отглежда не само в Мексико, но и в Аржентина, Перу, Боливия, Колумбия, Еквадор и Гватемала. Вирее добре в тропичен и субтропичен климат. За отглеждането й не са нужни инсектициди – като всеки друг член от семейството на ментата, вредителите я подминават. Опитите да бъдат отглеждана в умерен климат (в САЩ) се провалят, заради сутрешната слана, която унищожава растенията.
Що се отнася до хранителните свойства на семената, високата им енергийност (съдържат почти 17 г протеин на 100 г) е само една част от доста сериозния й спектър. Чията е богата на естествени антиоксиданти, които са ключови за блокирането на свободните радикали. Не съдържа глутен и досега няма известни случаи на алергични реакции. Последното я прави добра алтернатива на сусама, който често се препоръчва като добър растителен източник на калций, но е силен алерген.
Като най-големия вегетариански източник на омега 3 мастни киселини, най-често сравняват семената на чията с ленените семена. Техните стойности действително са много близки, но, за разлика от лена, чията не гранясва и не оставя „рибен” послевкус. Освен това, със своите 631 мг на 100 г, тя превишава 4 пъти съдържанието на калций в лененото семе, а в същото време има наполовина по-малко натрий (16 мг на 100 г). Последното е особено важно заради препоръчителната дневна доза натрий (2400 мг), която често пъти надвишаваме заради прекомерните количества сол в опакованите храни, хляба, ястията в ресторантите или ако пием минерална вода с високо съдържание на натрий.
Чията е и много добър източник на фибри (34 г на 100 г), които са от особено значение за добрия метаболизъм – ускоряват изпразването на чревния тракт и стабилизират на нивата на захарта в кръвта. Гелоподобната смес, която образуват в стомаха, дава чувство за ситост и се препоръчва за регулиране на апетита.
Начин на употреба:
1 до 2 ч.л. покриват напълно препоръчителната дневна доза алфа-линоленова киселина (1.6 г на ден). За по-добър ефект, накиснете във вода, което ще направи семената богати на ензими. Ще получите лека консистенция, подобна на желе. Може да добавяте семената от чия към овесени ядки, шейкове, сурови десерти, енергийни барове, салати, йогурти и печива. Приемането на чиа, която не е смляна или накисната не е препоръчително, защото може да раздразни стомаха. Имайте предвид, че чията абсорбира вода в количества 7 до 10 пъти теглото си, така че е добре да увеличите приема на течности, докато я приемате – при недостиг на вода, семената ще започнат да усвояват течности от стомашните сокове и това може да предизвика дискомфорт.
Хранителна стойност в 100 г чия
Енергийност 486 kcal
Вода 5.80 г
Протеини 16.54 г
Липиди (мазнини) 30.74 г
Въглехидрати 42.12 г
Фибри 34.4 г
Минерали
Калций (Ca) 631 мг
Желязо (Fe) 7.72 мг
Магнезий (Mg) 335 мг
Фофор (P) 860 мг
Калий (K) 407 мг
Натрий (Na) 16 мг
Цинк (Zn) 4.58 мг
Витамини
Аскорбинова киселина (Витамин C) 1.6 мг
Тиамин (Витамин B1) 0.620 мг
Рибофлавин (Витамин В2) 0.170 мг
Ниацин (Витамин В3) 8.830 мг
Алфа-токоферол (Витамин Е) 0.50 мг
Витамин А 54 IU
Липиди
Мастни киселини, наситени 3.330 г
Мастни киселини, мононенаситени 2.309 г
Мастни киселини, мониненаситени 23.665 г
Холестерол 0 мг
От Кристина
1 коментар