„Хората прегръщат дървета, за да поемат „космическата” им енергия, но после нехаят за изсичането на горите“

Светла, ти си автор на първата българска книжка за биоградинарство за деца. Илюстрациите в нея са от нашата колежка от ЗОЯ. БГ Павла Отова. Разкажи ни за благотворителната идея, която стои зад книжката.
Книжката „С децата в биоградината“ е резултат от работата ни през 2012 с децата от дома в Драгалевци и училището за деца с увреден слух – София. Написана е за деца, но всъщност има и други цели. Не е обикновена детска книжка за приспиване. Една жена, която прочела книжката заедно с 6-годишния си внук, ми разказа, че детето попитало: „Бабо, а ти защо изхвърляш тревата от градината? Тук в книжката пише, че се прави компост.“ Само това да сме постигнали е достатъчно – аз по никакъв начин не бих могла да убедя тази жена да прави компост, но внукът й – да. Книжката е за деца – да разберат как се произвеждат истински плодове и зеленчуци, за възрастни – да научат какво е био продукт, за търговци – да научат какво представлява био производството, дори и за производители – да се убедят, че има по-добри и евтини начини за повишаване на плодородието. Рисунките в книжката са прекрасни не само защото Павла е талантлива, но и защото има отношение към децата и биоградинката.
С продажбите от книжката събираме пари да продължим работата си в училището: да научим децата да компостират, да ги заведем в големи биостопанства, да поставим система за капково напояване, да закупим нови семена и разсади, да правим кулинарни дни с вегетариански ястия… Искаме не само да ги научим да правят нещо, а да имат смислени и вдъхновяващи дни, да погледнат света с други очи, да не говорят само за компютри и телефони. Работата с децата е удивително зареждаща. Децата с увреден слух живеят в свой, изолиран свят. Нека се научим да бъдем заедно – те с нас и ние с тях.

Компостирането всъщност е сравнително слабо познато у нас. Какво точно представлява този процес?
Компостирането е превръщането на отпадъци от градината или стопанството – растителни и животински, в богат на хранителни вещества тор. При поддържането на определени параметри като влага и температура, отпадъците с помощта на естествено намиращи се в природата червеи, бръмбари и други насекоми стават най-добрата почва. Първият човек, който ме научи, че компостирането е лесно и практично, е Матиас Гупен от Холандия. Това се случи през 2000 година на един Великденски курс по биодинамично земеделие. Матиас е започнал да прилага биодинамично земеделие през 1958 година! На Запад компостирането е било популярно преди индустриализацията и отново се възражда през последните 20 години. За съжаление, в България съм го виждала в малко биоферми. Матиас наричаше растителните и животински отпадъци „черното злато“ от градината. У нас повечето хора на село изхвърлят това „черно злато“ и то отива в общинските сметища, заедно с пластмасите.
Как всъщност се заинтригува ти самата от „зелената“ идея?
Беше преди повече от 20 години, стана постепенно и първоначално бе свързано със здравето. Един колега в БАН ми даваше книги за здравословно хранене (тогава нямаше това изобилие както сега), покълвахме семена в буркани, покрити с марля… В България нямаше достатъчно информация и когато през 1998 отидох на конференция в Прага, се срещнах с хора, които вече прилагаха биоземеделието. Тогава очите ми се „отвориха“ . Биоземеделието не е просто земеделие без химикали. Започнах да се интересувам от всички други екологични неща, свързани с него – промяната в климата, ГМО, алтернативната енергия, оползотворяването на отпадъци, осъзнатото потребление…През 1999 създадохме „ Агролинк”, което по-късно стана член на IFOAM и един от основателите на Коалиция „За да остане природа в България“.
Вегетарианка си от 12 години, а по това време да си вегетарианец беше страшно странно – автоматично те поставяше в категория „чудак”. Имаше ли натиск от страна на околните?
Започнах вегетарианството в зряла възраст, така че нямаше кой да ми оказва натиск. Е, да имаше и присмехулни забележки: „Ама, наистина ли не ядеш пържола?“. Но по-трудно беше, че по заведенията единственото вегетарианско нещо за ядене беше „кашкавал пане“, а пък аз пържено не ям. Мъжът ми също е вегетарианец. За мен е радостно, че все повече хора показват, че здравословното хранене е вкусно. И дори убедените месоядци могат да намерят удоволствие в един вегетариански ресторант или в суровоядските рецепти.
Какво мислиш за всеобщата суматоха на тема здравословно хранене и суперхрани? От една страна, има все по-голямо търсене на всичко, което е „back to basics”, а в същото време технологиите се развиват с пълна сила…
Биологичното земеделие без химикали не означава, че се връщаме към ралото. Технологиите се развиват не само в производството на компютри – а например и в модерни машини за плевене със сензори, които откриват и изкопават ненужните растения. Така отпада необходимостта от използване на химикали. Строят се пасивни къщи, основани на познанията на човека от древността, но комбинирани със съвременните знания и възможности. Да, връщане към естествените неща, но използвайки познанията на модерния човек. Въпросът е в мисленето. 
Била си преподавател в Софийския университет и Аграрния университет по специалностите „Биотехнология” и „Екология и опазване на околната среда”. Какви според теб са най-големите еко проблеми на планетата в момента? В последните години чухме да се шуми за озоновата дупка, после беше глобалното затопляне, а сега пък са найлоновите торбички…
Всички те взети заедно, като добавям и ГМО, изсичането на горите, строежите на писти, унищожаването на дюните, бетонирането и застрояването по планините и морето, атомните централи. Всички те са свързани с безразсъдството, безхаберието и престъпното отношение на хората към бъдещите поколения. Някои хора са информирани и го правят съзнателно, а други не искат да се информират.
Като всеки екологично настроен човек, вероятно си против генното инженерство. Сигурни сме обаче, че имаш много по-сериозни доводи от просто „противоестествено е“. Можеш ли да ни ги споделиш.
Въпросът, който много хора не си задават, когато става въпрос за ГМО, е „Кой има полза от това?“. Същинската цел на храната като средство за изхранването на хората, е подменена с икономическите цели на шепа мултинационални компании, които са монополизирали всички етапи на производството на храна – от семената до големите търговски вериги. Те се явяват основните бенефициенти на световната криза. 6 мултинационални компании притежават патентите върху семената в генетичното инженерство. Тоест, те искат да държат контрола върху цялата верига за производството на храна. Освен този въпрос има много дългосрочни ефекти от ГМО като загубата на биоразнообразие, екологични, етични, социални, икономически проблеми…
Вие сте вносители на немските марки за биокозметика и почистващи препарати Logona, Sante, AlmaWin, Fitne. Рекламно лице на Logona у нас е актрисата Йоанна Буковска. Как успяхте да я привлечете?
Бях поканена на събитие в театър „Българска армия“, където се запознах с Йоанна Буковска. Тя спомена, че покрай силния грим в театъра кожата й е станала страшно чувствителна. Предложих й да опита крем на Logona. Възхитена от резултата, тя ми предложи не само тя, но и колегите в театъра да ползват гримове и продукти на Logona и Sante. Така се роди идеята Йоанна да популяризира био козметиката ни. Сега тя я ползва както за себе си, така и за близначетата си, и за домакинството. Йоанна не е просто наше рекламно лице, тя е човек, който се интересува от опазването на природата и водата, с екологично съзнание е.

Винаги съм се чудела: всички козметични компании прокламират „Not tested on animals”. Но в такъв случай това означава, че продуктите се тестват върху хора. Това по-хуманно ли е от тестването им върху животни?
Хората, върху които се тестват козметичните продукти, са доброволци, които сами правят този избор. Животните не могат да избират. Биокозметиката, която използва естествени натурални съставки, не носи никакъв риск върху хората. Само след броени дни, от 11 март 2013 година в ЕС влиза в сила забраната за тестване върху животни при производството на козметика.
Да се храниш с органик продукти и да ползваш биокозметика е доста по-скъпо от конвенционалните им алтернативи. Известна ни е максимата „евтиното излиза скъпо“, но колкото и да я съзнават, хората няма как да прескочат собственото си финансово състояние към момента. Как би ги посъветвала да въведат новите идеи в ежедневието си?
В България храненето с биопродукти засега е по-скъпо. От една страна, че българските биопроизводители са малко, от друга, повечето от тях не познават принципите на биопроизводството. Те просто заменят химическите препарати с биологични и оскъпяват процеса. Няма да е така, ако познават и прилагат законите на природата. Ако говорим за биокозметика пък – тя въобще не е по-скъпа от марки като Estee Lauder и от така наречената „медицинска козметика”, която е със същите химикали както масовата в супермаркетите.
За хората, които смятат, че не могат да си позволят биопродукти, ще дам следния пример. Мои приятели във Виена, младо семейство, са направили експеримент заедно с друга двойка. За три месеца едните купували само биохрана, а другите – конвенционална от супермаркета. Резултатът бил равен. Причините са основно в това, че моите приятели готвят сами в къщи и пазаруват през ден, а другото семейство купува предимно полуфабрикати и готови храни, като пазарува веднъж на 2 седмици и накрая изхвърля част от храната. Да, този експеримент в България сега не би дал същия резултат, защото нямаме нужното разнообразие от местни и сурови храни – зеленчуци, плодове. Това ще случи, когато производителите получат ясни сигнали от пазара, че има търсене на биопродукти. Това ще увеличи предлагането и конкуренцията, и в крайна сметка ще намали цените. Въпрос на време е. 
Какви книги четеш? Обикновено хората, които водят такъв начин на живот, се интересуват от литература за себепознание и самоусъвършенстване. И с теб ли е така?
Да, в момента освен книги за биоградинарство и пермакултура, чета литература за себепознание и самоусъвършенстване. Но ми допадат заглавия като „От люлка до люлка“, „Екологичната интелигентост“, миналата година бях на лекцията на Робин Шарма в София.
Какво мислиш за движението „ню ейдж“. Приемаш ли се за част от него?
Не, не се възприемам за част от „ню ейдж“. Всяко време е имало течения, движения, които са малко встрани от масовото възприятие за начин на живот и официалните религии и норми. Прави ми обаче впечатление, че хора, които се занимават с духовни и езотерични практики, нямат активно отношение към опазването на природата. Виждала съм на сбирки за „духовни практики“ как хора прегръщат дървета, за да вземат от тях космическа енергия. Но тези хора не съм ги виждала на протестите за опазване на дърветата в горите. За мен е важна връзката със земята, състраданието, милосърдието, взаимопомощта, готовността да се променяме. Да сме отговорни към всички хора, а не само за семейството си. Да намираме вдъхновение и енергия всеки ден да сътворяваме нещо градивно, което може да остане след нас. Затова написах книжката „С децата в биоградинката“. Затова работим и творим с децата.

                                                                        Интервю на Кристина