Тъй като напоследък темата с алуминия в т.нар. набухващи агенти е особено актуална и постоянно получаваме запитвания дали содата, която предлагаме в Зоя.БГ, съдържа алуминий, решихме да преведем нещата на разбираем език.
Да започнем с това, че всяка сода бикарбонат (сода за хляб) по подразбиране не съдържа алуминий – независимо дали е отбелязано специално на етикета или не. Продуктът, който евентуално може да съдържа следи от елемента, е бакпулверът. Объркването идва оттам, че на англ. език двете вещества са с доста сходни имена (baking soda за сода и baking powder за бакпулвер). Възползвайки се от разрастващата се потребителската истерия, някои производители прибавиха големи надписи „Не съдържа алуминий“ към етикетите на содата. Няма нищо по-подвеждащо от това. Такъв надпис навежда на мисълта, че содата по принцип съдържа (или може да съдържа) алуминий. Което не е вярно. Алуминий няма нито в изходните суровини за сода, нито участва в който и да е етап от производството й.
Какво представлява содата?
Содата представлява 100% натриев бикарбонат (NaHCO3). Той може да се добие от естествени източници или да се синтезира лабораторно. Обикновено в рецептите, в които има сода, присъства и някакъв вид киселина (напр. лимон, кисело мляко, оцет) – от комбинацията на двете се отделя въглероден диоксид (CO2). Мехурчетата CO2 набъбват по време на печенето и така се получава бухването. За разлика от маята, за тази химична реакция се изисква нагряване, което трябва да стане непосредствено. Ако изчакате твърде дълго след добавянето на содата, тестото няма да се надуе и ще остане „глетаво“.
Бакпулверът, от своя страна, съдържа не само натриев бикарбонат, но и други вещества, които действат като окисляващи агенти и двете заедно предизвикват набухващия ефект. Те могат да са под формата на кремотартър или киселина на базата на алуминий (обикновено това е натриев алуминиев сулфат). С други думи, да, бакпулверът МОЖЕ (но не непременно) да съдържа алуминий.
Мултифункционална
Содата далеч не е само набухващ агент – тъй като е амфотерно съединение, това означава, че когато влезе в контакт с нещо киселинно (ниско pH) или нещо алкално (високо pH), тя балансира тяхното pH. Разтворена във вода, содата действа като основа и така неутрализира киселините. Именно на това се дължат най-известните й качества:
– да потушава стомашните киселини
– да неутрализира киселите ароматни молекули (в хладилника, от потта и т.н.)
– да премахва ръждата от старите метали (ръждата представлява окисляване на метала, който се получава от контакта с въздух и влага) и да избелва потъмнялото сребро
– да служи като паста за зъби – неутрализира киселите бактерии в устата, действа като антисептик и има абразивен ефект.
Малко история
„Първобитна сода“:
Древните египтяни използвали самородния натриев карбонат (минерал, който се утаява в минералните извори и солените езера) като почистващ агент по същия начин както днес ползваме сапуна. Предполага се, че и това била първата паста за зъби.
По-съвременна сода:
През 1791 г. френският химик Никола Леблан за първи път синтезира сода от сол (натриев хлорид), сярна киселина, варовик и въглища. Впоследствие този метод отпада, защото се оказва много трудоемък и замърсяващ околната среда. През 1846 г. нюйоркските пекари Джон Дуайт и Остин Чърч основават първата содена фабрика, в която произвеждат сода от натриев карбонат и въглероден диоксид. Съединението, известно като saleratus (от. лат. „газирана сол“) добива масова популярност с романа на Ръдиард Киплинг „Смелите моряци“, където героите я използват за консервиране на прясно уловената риба.
В наши дни:
Днес содата най-често се произвежда с т.нар. „Солвей“ метод, кръстен на белгийския химик Ернест Солвей, който го патентова през 1861 г. Получава се при реакцията на натриев хлорид, амоняк и въглероден диоксид. В САЩ използват друг метод – взимат като суровина минерала трона (наричан още „естествена сода“), чието най-голямо находище е в щата Уайоминг. След първоначално филтриране от пясък и примеси троната се подлага на изпичане в содови пещи (или калцинатори), от които се получава готовата калцинирана сода.
Още малко по истерията „алуминий“
След като уточнихме, че содата не съдържа алуминий, ще прибавим и няколко думи за самия него. Алуминият е третият най-често срещан елемент на земята след кислорода и силиция, съставляващ 9% от земната кора. Среща се също в растенията, почвата, водата и въздуха – това означава, че повечето храни вече съдържат незначителни количества от него. Средната доза, която поглъщаме на ден, е между 7 и 9 мг. Ако по някакви причини се стремите да ограничите досега си с него, трябва да избягвате:
– да обработвате термично киселинни продукти като плодове, домати и вино в алуминиеви съдове.
– да консумирате фабрично приготвена туршия.
– ползването на конвенционални дезодоранти против изпотяване (антиперспиранти).
ИЗТОЧНИЦИ:
http://www.theprairiehomestead.com/2014/01/baking-soda-aluminum.html
http://www.madehow.com/Volume-1/Baking-Soda.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Sodium_bicarbonate
http://en.wikipedia.org/wiki/Nahcolite
http://www.care2.com/greenliving/green-cleaning-basics-wait-what-is-baking-soda.html
http://www.care2.com/greenliving/51-fantastic-uses-for-baking-soda.html
http://video.about.com/chemistry/Differentiating-Baking-Soda-and-Baking-Powder.htm
http://chemistry.about.com/cs/foodchemistry/f/blbaking.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82
http://en.wikipedia.org/wiki/Trona
http://en.wikipedia.org/wiki/Natron
Съгласна с едно уточнение относно алуминия: проблемът не идва от органичния алуминий , намиращ се в растенията, а от неорганичният – използван, като добавка/ дори да участва, като хим. съединение/ . В първия случай говорим за здраве и жизнено важен елемент , участващ в изграждането на тялото и биохимичните процеси протичащи в него, а в другия за натрупване и натравяне с цветни метали / в случая – лек цветен метал/ Хората не са растения да преобразуват неорганичното в органично…това се учи в основните класове..За съжаление брутално се подминава с цел финансови облаги…
Има известно не разбиране на въпроса за алуминия в содата….. В содата която се пакетира в България за домашна употреба и в малки опаковки се добавя (умишлено) алуминиев силикат (Каолин, което е вид глина) за обезвлажняване на самата сода….. Не е описано никъде какви са количествата нито че го има като съдържание в нея, което е нарушение за което никой не говори. Но ако се разтвори содата във вода каолина не се разтваря и остава на дъното на чашата. Той също така е твърд като пясък и действа като абразив ако се мие нещо с нея. Алуминиевия силикат не е вреден за организма- той си е просто вид глина но темата с алуминия някак си се преекспонира на фона на всички отрови, които ежедневно поглъщаме. Все пак ако се пие сода е по добре да се приема чиста сода, която за съжаление е внос. За съжаление се оказва че в България фирмите предпочитат печалбата пред здравето на хората….. Не желаят да произвеждат чиста сода без силикат за директна употреба.