Sheabutter Cottage e най-новата козметика в Зоя.БГ – автентични натурални продукти от Гана и Уганда на базата на масло от ший, кокос и какаова пепел. Със създателката й, Akua Wood, си говорим кое прави маслото от ший толкова необикновено и какъв ще е светът след няколко десетилетия.
Идваш от Гана, която ние тук възприемаме като страна от Третия свят. В същото време си успяла да изградиш компания за биокозметика в Англия, дори имаш награда „Африканските жени в Европа” от 2011. Можеш ли накратко да ни разкажеш как стигна до тук?
Всъщност, не бих казала, че Гана е страна от Третия свят, по-скоро е развиваща се страна. Родена съм и съм отрасла там. Все още пазя ганайския си паспорт – той е нещо като животоподдържащата ми система. Идвам от много сплотено семейство с петима братя и сестри, аз бях най-малката. Родителите ни възпитаха да сме толерантни към света около нас, да сме търпеливи и да не очакваме нищо даром – да сме много работливи. Тийнейджърските ми години преминаха в пансион, така че се научих и на дисциплина. В Гана се запознах със съпруга ми, който е британец, и дойдох да живея в Англия.
А с какво се занимаваше твоето семейство в Гана?
Майка ми вече е пенсионер, работеше в образователния сектор. Баща ми, който почина преди 2 години, ми беше като втори учител у дома – научи ме на много неща за изкуството, за ботаниката и употребата на природни съставки. Баба ми по бащина линия беше фермер, отглеждаше какао. Ние самите имахме малка фермичка, която ни изхранваше.
Каква козметика ползвахте по това време? Още тогава ли правехте сами сапуните, шампоаните и кремовете?
Баща ми винаги сам забъркваше сапуните. Използвахме и много ший – предимно като лосион за тяло. Но не сме си приготвяли сами кремовете и шампоаните.
Цялата ти компания “Sheabutter Cottage” е кръстена на растението ший, кое го прави толкова специално за теб?
Отраснах, използвайки масло от ший всеки ден, познавам разнообразните му качества, колко ефективно възстановява еластичността на кожата, облекчава мускулната болка и е подходящо за абсолютно всеки член от семейството. Освен това е много вкусно – може да се яде! Чудесно е за готвене, особено с ориз: стопяваш маслото, добавяш вода и след като заври, добавяш ориза. Името “Sheabutter Cottage” („Къщата на маслото от ший”) се роди първо от любовта ми към ший – то, от своя страна, се явява важна част от цялата селска индустрия в Гана. Затова просто реших да комбинирам двете имена. Другата ми марка, Cioccolatina, е с италианска нишка – роди се от любовта ми към шоколада и към Италия. В гимназията спечелих стипендия за обмен на ученици в Италия и докато учех там, всички ме наричаха Cioccolatina.
В последните десетилетия натуралните продукти бяха доста пренебрегвани, кое мислиш накара хората да започнат да се „събуждат”?
Толкова е хубаво да забележиш каква промяна настъпва, и то сред различни общности по света. Повечето хора се хранят (и хранят и децата си) с това, което им се продава, а напоследък започват да осъзнават, че натуралните продукти/съставки вършат много по-добра работа. Получаваме обратна връзка от много клиенти, които са се справили със сериозни кожни проблеми – изписвали са им кортикостероидни кремове, а са почувствали облекчение с маслото ни от ший и черния сапун. Това наистина ме кара да се чувствам горда.
Този въпрос може да ти прозвучи малко странно, но ни е интересно – гримират ли се жените в Гана?
Да, някои се гримират. Повечето са обсебени от европейския маркетингов имидж на бледата кожа и дългата коса. Всъщност, всички бяхме завъртени в този порочен кръг. Ще се изненадаш колко много хора избелват кожата си с кремове с хидроквинон. Заради рекламите повечето жени не харесват естествено къдравата си коса и се втурват да купуват химически синтезирани продукти, с които да променят текстурата на косата си. Те действително са започнали да вярват, че само правата коса е хубава. В един момент аз също бях в плена на тази заблуда и изправях косата си. Радвам се, че сега отново съм естествена.
Холивудският идеал, който все по-често се налага и на обикновените хора, е да изглеждаме много по-млади от календарната си възраст. Това се постига с пластична хирургия. Как би убедила такива хора в антиейдж свойствата на натуралните растителни масла?
Първо трябва да ги накараме да осъзнаят, че пластичната хирургия е нещо повърхностно – поддържа ги се изкуствено, докато в един момент всичко не се разпадне. Разбира се, пластичната хирургия е бизнес и заетите в него няма да позволят той да загине току-така. Но съм сигурна, че скоро натуралните масла и продукти ще се използват масово в Холивуд – вече виждам, че някои звезди се ориентират към този начин на живот. Промяната се случва. Светът се променя, отношението на хората се променя. Да се надяваме, че светът в следващите няколко десетилетия ще стане много по-добро място за живеене – без бедност, без замърсяване, назад към природата.
Може ли да разкажеш малко повече за африканските традиции? Кое е националното ястие в Гана, например?
Имаме няколко, защото има различни племена. Аз нося кръвта на нзема и на ашанти, но съм възпитана като ашанти. Традиционното ястие за нас е фуфу – сварен в глинен съд банан, прилича малко на кнедли. Израснала съм в Акра (южната част на Гана), където приготвят га кенкей – друг тип кнедли, направени с царевица. Аз лично ям повече кенкей отколкото фуфу.
Баобабът е може би най-емблематичното за Африка дърво, а ти сигурно си чувала десетки легенди за него. Коя е най-популярната?
На мен лично най-много ми допада сентенцията „Баобабът е място, предвидено за мъдреците – да седнат там и да обменят мислите си”.
Какво означава името ти Аkua, има ли нещо общо с вода?
Означава момиченце от племето Акан, родено в сряда. Една от сестрите ми също се казва Акуа, така че имам още едно име, по което да се различаваме една от друга. Баща ми ни даде типични за Гана имена и никога не съм мислела да ги сменям. Фамилията ми Wood (Дърво) пък е от съпруга ми, чиито предци са били дървосекачи и горски пазачи.
А как е пълното ти ганайско име?
О, можеш да играеш скрабъл с него – Akua Akyiaa Agyeman. Средното ми име, Аkyiaa, означава пътеводител, лидер.
Определено ти отива. Като отраснала в сърцето на Екватора, сигурно ти беше много трудно да се преместиш в Англия, която е прословута с мрачното си време.
Да, и до днес понякога губя слънчевата си нагласа към света заради мрачното време тук. Все пак, всичко е сбор от обстоятелства – това, че управлявам разрастващ се бизнес, че съм майка на момиче с увреждания, и като капак, това, че съм далеч от постоянни слънчеви лъчи.
Хрумвало ли ти е да емигрираш от Англия заради лошото време?
Хммм, ами това би било трудно, тъй като превърнах Англия в моя дом заради брака си. Иска ми се да можех по-често да пътувам до Гана, но полетите до там са доста скъпи. С нетърпение очаквам момента, когато ще отида отново в родината си – малко по-късно тази година, за да работя отново с жените, произвеждащи масло от ший.
А с какво се занимава съпруга ти?
Съпругът ми е инженер-механик на свободна практика. Най-добрият ми приятел, но също и най-суровия ми критик.
Посвещаваш голяма част от времето си на това да помагаш на жените в Гана и истински вярваш в идеята за честната търговия. Как разви този филантропски начин на мислене?
Самата аз се сблъсках с доста трудности, докато растях. Майка ми трябваше да продаде голяма част от дрехите си, за да плати образованието ми. Освен че бях научена на търпение, родителите ми ме възпитаха да помагам на другите. В момента наблюдавам как голяма част от жените (и мъжете) в Гана работят толкова усилено, а трудът им е се заплаща нищожно. Въпреки че компанията ми още няма сертификат за Fair Trade (Честна търговия), аз силно вярвам в нея. Не чакам някой да ме помоли да му помогна, сама избрах да помагам на останалите с каквото мога. В момента се опитваме да завършим строежа на публична тоалетна в Гуму – нашият основен източник на ший. Гана не е единствената страна, на която помагаме. Грижим се също за деца в Свазиленд и Уганда.
Това е огромно количество работа, паралелно с бизнеса и семейството ти. Кога намираш време да спиш?
Какво е това „сън”?!?!? Обикновено работя до полунощ и ставам около 6-7 часа сутринта – в случай, че дъщеря ми не ме събуди преди това. Заради заболяването си, тя е със забавено развитие, почти на 15 години е, не говори, общува като произвежда звуците и шумове. И понеже няма усещане за време, често се случва да се събуди например в 3 часа през нощта и да настоява да си играе. От време на време получава и епилептични пристъпи. Доста е трудно, но се справяме. Имам и син, на 13. Двамата ми разбойника, както обичам да ги наричам.
Като човек, който е толкова навътре в идеите за честна търговия и екологично чисти продукти, вероятно си много внимателна към храната. Можеш ли да ни споделиш какви са хранителни навици в твоето семейство?
Не сме вегетарианци, въпреки че уважаваме тази философия. Ядем пресни и здравословни храни – понякога органични. От време на време купувам ганайска храна. В Рийдинг, където живеем (град в близост до Лондон), имаме пазарче с всякакви екзотични храни. Разбира се, там не се продават всички ганайски специалитети, но всяка малка хапка, която ми напомня за родината, е добре дошла. Най-често взимам оттам нашия специфичен вид банани, див сладък картоф, грах и патладжани.
Интервю на Кристина
Няма коментари