Домашно кученце Vs. Домашно агънце

Домашно кученце Vs. Домашно агънце

Тези въпроси ги постнах преди година в друг блог. Беше Великден! Сега като гледам подготовката с яйцата пак ме натисна нещо тежко (май идва откъм сърцето).

1.Струва ли ви се агънцето сладко?
Отговор: Да!
2.Защо тогава искате да изядете много такива агънца само защото е Великден?!
Отговор: Защото са за ядене!
3. Защо тогава не ядем домашните си любимци? Те също са СЛАДКИ!
Отговор: Не, не мога да изям кучето си. Кучета ядат само в Китай!

Отворен въпрос: Каква е разликата межу малкото, сладко агънце и малкото, сладко кученце?

Ако си закупим прясно, крехко агнешко от магазина няма да разберем как то (живото) е умряло. Ще видим само как ни го увиват в хартия и найлоново пликче. После ако го сготви някои друг няма и да мернем кървавото, обелено месо. Накрая ще ни бъде поднесена чиния с ароматно, добре овкусено парче, за да можем да НЕ разпознаем какво ядем (например аромата на кръв) и на никой няма да му дойде наум да помисли откъде е дошло (особено с греяна ракийка в едната ръка), дали е меее-кало докато е умирало, дали го е било страх, дали майка му е слушала последните стонове от обора.

Това е така, защото имаме традиции. Великденски традиции. Но… Традициите не са това, което бяха (реклама). Аз лично съм похапвала вкусно печено агнешко със зелена салатка, агнешки език и разни други екстри без да се замислям, че заради едното ядене съм участник в убийството на живо същество, с нервна система, което също е било раждано. То същото, е приличало на домашното ми куче – болонка Джинка, което живя цели 14 години хапвайки си всичко, добре гледано и с мисълта, че ако нещо му се случи сигурно ще  ми бъде много тъжно. Накрая умря от старост и го погребахме и всички ревахме. Когато дядо ми заколи прасенцето/агънцето (зависи кой велик празник е) никой не рева! Каква емоционална настройка само. В един момент виках на агънцето „Гошко, Гошко ела тук.“, а в следващия  виждах едни гошкови червца и карантиики да се мотаят из двора, после в чинията под формата на“дробене“, „създърма“ и други „вкусни“, селски наименования. Това са моите вкусни, селски спомени.

След като погледнах двете снимки за сравнение тип  „открий 10-те разлики“, аз си помислих, че ако започнат масово да се убиват домашни любимци от рода на пудела ще стане обществен скандал и най-малкото ще има дебат. И ще го излъчват по Btv новините поне 1 месец. А разликата между люлинския пудел и домашното агънце Гошко всъщност не е голяма. Мога да ги сведа до 2 разлики – едното се казва Агне (яде трева и блее), другото се казва Пудел (яко похапва месце и хапе хората по прасците).

Та така. С този пост не искам да кажа, че трябва да спрете да ядете агнешко ей така от РЯЗ, тъй като е възможно тялото ви да изпадне в шок! (освен това могат да ви изчезнат някои наболели, здравословни проблеми). Исках да ви напомня, че трябва да се замислите и да  покажа две същества, които не се различават особено, а пък едното се коли,  другото – не.

По това време на годината по села и паланки умират десетки животни с една единствена цел

….да преядем за пореден път.

Може би всеки от вас е попадал в село по това време на година, когато се чува врещене на животни с една единствена цел

…да седнем на скара, бира и…умряло животно...и да се видим с роднините.

Нека да спрем да ядем ЖИВОТ!

Стела