Блог на група експериментатори
Търсене

Домашно кученце Vs. Домашно агънце

2008052839061_p4274989_w4501

derwent_lamb_470x3541
Домашно кученце Vs. Домашно агънце

Тези въпроси ги постнах преди година в друг блог. Беше Великден! Сега като гледам подготовката с яйцата пак ме натисна нещо тежко (май идва откъм сърцето).

1.Струва ли ви се агънцето сладко?
Отговор: Да!
2.Защо тогава искате да изядете много такива агънца само защото е Великден?!
Отговор: Защото са за ядене!
3. Защо тогава не ядем домашните си любимци? Те също са СЛАДКИ!
Отговор: Не, не мога да изям кучето си. Кучета ядат само в Китай!

Отворен въпрос: Каква е разликата межу малкото, сладко агънце и малкото, сладко кученце?

Ако си закупим прясно, крехко агнешко от магазина няма да разберем как то (живото) е умряло. Ще видим само как ни го увиват в хартия и найлоново пликче. После ако го сготви някои друг няма и да мернем кървавото, обелено месо. Накрая ще ни бъде поднесена чиния с ароматно, добре овкусено парче, за да можем да НЕ разпознаем какво ядем (например аромата на кръв) и на никой няма да му дойде наум да помисли откъде е дошло (особено с греяна ракийка в едната ръка), дали е меее-кало докато е умирало, дали го е било страх, дали майка му е слушала последните стонове от обора.

Това е така, защото имаме традиции. Великденски традиции. Но… Традициите не са това, което бяха (реклама). Аз лично съм похапвала вкусно печено агнешко със зелена салатка, агнешки език и разни други екстри без да се замислям, че заради едното ядене съм участник в убийството на живо същество, с нервна система, което също е било раждано. То същото, е приличало на домашното ми куче – болонка Джинка, което живя цели 14 години хапвайки си всичко, добре гледано и с мисълта, че ако нещо му се случи сигурно ще  ми бъде много тъжно. Накрая умря от старост и го погребахме и всички ревахме. Когато дядо ми заколи прасенцето/агънцето (зависи кой велик празник е) никой не рева! Каква емоционална настройка само. В един момент виках на агънцето „Гошко, Гошко ела тук.“, а в следващия  виждах едни гошкови червца и карантиики да се мотаят из двора, после в чинията под формата на“дробене“, „създърма“ и други „вкусни“, селски наименования. Това са моите вкусни, селски спомени.

След като погледнах двете снимки за сравнение тип  „открий 10-те разлики“, аз си помислих, че ако започнат масово да се убиват домашни любимци от рода на пудела ще стане обществен скандал и най-малкото ще има дебат. И ще го излъчват по Btv новините поне 1 месец. А разликата между люлинския пудел и домашното агънце Гошко всъщност не е голяма. Мога да ги сведа до 2 разлики – едното се казва Агне (яде трева и блее), другото се казва Пудел (яко похапва месце и хапе хората по прасците).

Та така. С този пост не искам да кажа, че трябва да спрете да ядете агнешко ей така от РЯЗ, тъй като е възможно тялото ви да изпадне в шок! (освен това могат да ви изчезнат някои наболели, здравословни проблеми). Исках да ви напомня, че трябва да се замислите и да  покажа две същества, които не се различават особено, а пък едното се коли,  другото – не.

По това време на годината по села и паланки умират десетки животни с една единствена цел

….да преядем за пореден път.

Може би всеки от вас е попадал в село по това време на година, когато се чува врещене на животни с една единствена цел

…да седнем на скара, бира и…умряло животно...и да се видим с роднините.

Нека да спрем да ядем ЖИВОТ!

Стела

10 Comments

  1. До Любителката на животните от пресишния коментар:

    Не бива да се притесняваш от това, че харесваш вкуса на месото. И аз го харесвах преди доста години. Но от това, което пишеш аз виждам, че ти си на една малка стъпка от вегетарианството и ненасилието над живи същества. Милосърдна си, замислила си се вече сериозно по тези въпроси, осъждаш акта на насилие! Не се притеснявай да направиш и последната малка стъпчица, при положение, че вече си извървяла целия този дълъг и мъдър път. Ти вече си готова за нея! Не се страхувай, и не позволявай на стари нагласи и стереотипи да те оковават в инертност и бездействие.

    Ако трябва направи го сега, на великден. Спаси Живот тогава. Нека този ден наистина се превърне във Велик за теб.

    Поздрави и Успех в Благородното начинание :)))
    Явор :)

  2. Напълно съгласна с всичко написано ,искам само да попитам пуделът ви какво месце предпочита?И да изкажа засрамено признанието си ,че аз все още харесвам месото на вкус ,колкото и да ми се иска да не е така.А относно чревоугодническите поводи да се наплюскаме до насита с времето все повече се правим ,че уважаваме празниците,но не заради самите тях-все пак никой от нас не е станал по-вярващ от преди и за Господ говорим само когато ни потрябва-а заради това,че имаме оправдание да изпразним бутилките и чиниите и да напълним търбусите.
    * Оставам анонимна точно от срам,че и аз попадам в това число чревоугодници.Факт.
    * Извинете ме,ако прозвучах грубо.
    Скорошно събуждане за истинските ценности в живота ни!Весел празник!

  3. Напълно подкрепям! Винаги ме е тормозело убиването на животни с цел плюскане и преяждане. Все още не разбирам тази трескава подготовка и паника, че някои хора ще останат без месо за празниците – сякаш Коледата няма да е Коледа без свинско и Гергьовден не е празник без агнешко!

  4. Невероятно хубаво! Благодаря ти, Стеле! Веднага ще си го сложа в скайп, пък дано някой се позамисли и осъзнае на какво се радва на“Великия Ден“! Дай Боже повече хора да станат веге!!!

  5. Трогателно казано, с много любов!

  6. Браво, Стела!

    Искам да споделя, че аз престанах да убивам животни, за да се храня (или пък с каквато и да било друга цел) преди 14 години на великден. Именно защото бях потресен от стръвнишкото безумие, което беше обхванало хората преди празника.

    Не мога да разбера защо на „свят празник“ човешките същества се превръщат в жестоки касапи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *