Най-накрая ми се отдаде сладката възможност да си направя „сладка“ киноа за закуска. Изгряващата кулинарна звезда ме кара да се въртя по-често около печката напоследък. За сега съм установила, че имам Топ 2 на домашните ястия. Едното е киноа със зеленчуци на пара, а второто – супа от червена леща със зеленчуци. И двете стават супер бързо, но вече почват да ми поомръзват и тази неделя отново се зачудих. Дали да започна от лещата или от киноата? Та започнах от киноата, но..в друг вариант. „Сладка киноа“. Вари се за 10-на минути и към нея прибавям сок от агаве (био), 3 големи ореха (от селския орех), накиснато ленено семе (омеги разни), канела и..парченца ванилия (от био пръчици). За първи път използвам такъв тип ванилия и може би е добре да се настърже на ренде (още нямам опит в използването на ванилия на пръчки). За сега я режа с големия нож на мини парченца за аромат. И най-важната съставка, която му предаде нежен и екзотичен аромат е нерафинираното кокосово масло. Прибавях по-малко и разбърквах в топлата киноа, докато се разтопи изцяло. Ако го добавяте на вече изстинало ястие ще е по трудно, защото кокосовото масло по-принцип е твърдо. Втечнява се на температурата на тялото, а през лятото е нон стоп в течно състояние. Прибавяйте по-малко докато усетите аромата му. Това, което ще получите е вкусна закуска с нежен аромат на кокос – без глутен, без пестициди.
Пропуснах да кажа, че след като сложих киноата след това сложих и толкова вода :) и така се задуши :)
Току що опитах за първи път киноа и меко казано сам очарована :) Много четох за киноата и начина на приготвяне и накрая сама измислих рецептата, която е следната: Нарязах на ситно моркови, пресен лук, тиквички, домати, краставици и пресни чушки. Задуших ги с малко зехтин, след което сложих киноата, която бях накиснала пет часа преди това (вече покълнала).Сложих сол, черен пипер и чили. Получи се доста вкусно пикантно ястие, само че всички продукти и подправки, които сложих бяха на око и не мога да ви кажа пропорциите :)
Здравейте! Всъщност и двете говорите за едно и също нещо. Стела, това са шушулките на ванилията и ако се вгледаш много отблизо в тях ще видиш, че има множество супер миниатюрни семенца. Виждат се дори и без да се разрязва или сръже, може би в преди да пристигнат при нас са шушулките са имали и друга външна обвивка, за да не изпаднат саменцата ;-р
Значи, за друго става въпрос. :)
Има ли ги в магазина, предлагат ли се у нас?
Здравей Йоана, всъщност това което имам аз са едни дълги, изсушени пръчки. Не са шушулки, а и са малко лепкави. Съхраняват се в стъклени шишенца. За това мислех, че трябва да се рендосат. :) Поздрави, Стела
Киноата наистина е страхотна – може да се използва за какво ли не. Брашното от киноа също е много ценено (от хора с непоносимост към глутена) заради липсата на глутен.
За шушулката ванилия – използват се семената, като шушулката се разделя на две по дължина с остър нож. Семенцата се остъргват и се добавят към течност (обикновено прясно мляко или сметана. Течността се загрява и се оставя да поври няколко минути. Така семенцата отделят аромата си.
След това течността се прецежда (ако има останали власинки от шушулката) и се използва в рецептата.