Интервю с Доналд Уотсън, основател на сп.Vegan

Доналд Уотсън създава английската дума vegan от началото и края на vegetarian, освен това основава The Vegan Society (английското Веган общество) през ноември 1944г.

Доналд Уотсън
Роден: 02.09.1910 г.
Място: южен Йоркшир, Великобритания
Починал: 16.11.2005 г.
Място: Камбрия, Великобритания
Създател на думата ‘Vegan’ заедно със съпругата си Дороти (Дот)
Създател на Vegan Society през 1944
Професия: учител по дърводелство

Вегетарианец повече от 80 години – веган повече от 60 години.

Интервю с Доналд Уотсън, основател и покровител на The Vegan Society, взето на 15 декември 2002 г.

В: Къде и кога сте роден?
О: Роден съм на 2 септември 1910 г. в Мексбъро, южен Йоркшър, в семейство на ядящи месо хора.

В: Разкажете ми за детството си.
О: Едни от най-ранните ми спомени са за ваканциите във фермата на моя чичо Джордж, където винаги имаше интересни животни. Всички те „даваха” нещо: конят теглеше ралото, по-дребният кон теглеше двуколката, кравите „даваха” мляко, кокошките „даваха” яйца, а петелът беше полезен „будилник” – тогава не разбирах, че има и други функции. Овцете „даваха” вълна. Не разбирах какво „дават” прасетата, но винаги изглеждаха много дружелюбни – винаги се радваха да ме видят. После дойде денят, когато беше убито едно от прасетата. Все още си спомням живо цялата случка, включително и квиченето, разбира се. Едно от нещата, които ме шокираха най-много бе, че и чичо ми Джордж, за когото имах много високо мнение, участваше в бандата. Реших, че мнението ми за фермите – и чичовците – трябваше да се ревизира: идиличната сценка не бе нищо повече от затвор за осъдени на смърт, където дните на всяко живо същество бяха преброени според определения момент, в който вече не може да служи на хората. Живях при родителите си 21 години и през цялото това време никога не чух от тях или от баба ми и дядо ми, или от двадесет и двамата ми чичовци и лели, шестнайсетте ми братовчеда, от учителите ми или от пастора нито дума за нещо даже много бегло свързано с каквито и да било задължения, които може би имаме към „Божиите създания”. Когато свърших училище, станах чирак-дърводелец при друг мой чичо. На 21 години ми предстоеше да стана майстор, когато започна икономическата криза в началото на 30-те и разбрах, че майсторите може да станат учители по дърводелство като получат квалификация от гилдията и общината. Успях да го постигна и толкова ми хареса тази работа, че никога не се и опитах да правя някаква кариера.

В: Сега сте на 92 години и 104 дни. На какво приписвате дългия си живот?
О: Ожених се за уелско момиче, което ме научи на една уелска поговорка: „Когато всички бягат, стой неподвижно”. Явно оттогава правя все това. Може би това е част от отговора, защото толкова много хора са се затичали към самоубийствени неща и имат навици, за които всеки знае, че са опасни. Винаги съм смятал, че най-голямата грешка на човека е да се опитва да се превърне в хищник, противно на законите на природата. Предполагам, че е неизбежно през следващите десет години една сутрин да не се събудя. И какво тогава? Ще има погребение, ще се съберат куп хора и както предрече Бърнард Шоу за собственото си погребение – там ще са духовете на всичките животни, които не съм изял. В такъв случай ще е голямо погребение!

В: Кога станахте вегетарианец?
О: Беше новогодишно решение – през 1924 г. – така че не съм ял месо или риба от 78 години.

В: Разкажете ми за ранните дни на Веганското общество (Vegan Society).
О: През двете години, преди да създадем демократично Общество, аз буквално водех парада. От отклика на хората – хиляди писма – разбрах, че и да не бях създал аз Обществото, някой друг щеше да го направи, макар и може би с различно име. Думата „vegan“ бе приета незабавно и стана част от езика ни, а сега мисля, че е и в почти всеки речник по света. Няма как да не сравнявам хубавото ни тримесечно списание със скромното ми списание „Vegan News“ (Вегански новини), което издавах с големи усилия. Обикновено прекарвах по цяла нощ в сглобяване на различните страници и захващането им с телбод. Бях ограничил броя на абонатите до петстотин, понеже не можех да се справя с повече. Сравнена с демокрацията, диктатурата си има очевидни предимства. В началото на „Vegan News“ можех да правя всичко, каквото реша. Не мисля, че щях да оцелея, ако трябваше да пиша на малцината, които също участваха и да ги питам за мнението им. Нямах нито телефон, нито автомобил – можех само да се надявам, че ще разберат какво имам предвид, докато не прехвърлих работата на ръководство.

В: Как се отнася веганството към религиозните ви вярвания, ако имате такива?
О: Никога не съм бил много набожен. Не бях толкова умен, че да съм атеист –агностик, да. Според някои теолози Исус е бил есей. Ако е вярно, той е бил и веган. Ако беше жив днес, щеше да пътува и да проповядва веганство, вместо да е като пътуващите проповедници от онези времена, и щеше да разпространява посланието за състрадание. Доколкото зная, сега има повече вегани, които се събират на неделен обяд, отколкото англиканци на сутрешна неделна служба. Мисля, че англиканската църква трябва да се радва на добрата вест, че поне някой прилага на практика основния елемент в християнството – състраданието.

В: Какво ви е най-трудно, откакто сте веган?
О: Ами, предполагам, че социалната страна – така се отлъчих от тази част от живота, където хората се събират, за да се хранят. Този проблем би могъл да се реши единствено, ако веганството става все по-популярно в хотелите, пансионите и всички други места, които се посещават от хора, докато някой ден, както се надявам, този начин на живот стане стандарт за всички.

В: А другата страна на въпроса – кое ви е най-лесно по отношение на веганството?
О: Страхотното предимство да имаш чиста съвест и да вярваш, че учените вече трябва да вземат предвид и съвестта като част от научното уравнение.

В: Доколко е важно градинарството за вас?
О: Когато живеех в Лечестер, един приятел ми позволи да ползвам един парцел. Щом станеше реколтата, трябваше да ги превозвам обратно 6-7 км до другия край на града. Но когато имах късмета да получа работа в Кесуик, си взех къща с градина към 4 дка, което си беше сбъдната мечта. Сандъците ми за компост са пълни с треви, плевели, зеленчукови отпадъци от градината, сухи листа – без животински тор. Между другото винаги копая с вила, не с лопата, за да предпазвам земните червеи.

В: Какво е мнението ви за генно-модифицираните организми (ГМО)?
О: Както е старата поговорка – ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истинско, то навярно е твърде хубаво, за да е истинско и съм сигурен, че това е класически пример, който се различава значително от необратимия генетичен характер на основните ни хранителни продукти в бъдещето.

В: Какво мислите за кървавите спортове?
О: Мисля, че това е най-низкото нещо. Колкото и да се чувстваме зле, понякога е необходимо да убием някое същество заради собственото им добро, но да убиваш живи същества за забавление е много гадно.

В: Какво смятате за опитите с животни?
О: Казах, че кървавите спортове са най-низкото нещо, но си мисля, че ще трябва да ги повиша малко и да поставя вивисекцията на дъното. Едно нещо трябва да се запитаме винаги, когато си мислим, че се приписва твърде много жестокост на хората, които извършват тези дейности – един прост въпрос: „Ако ги нямаше тези касапи и вивисектори, бихме ли могли да правим нещата, които те правят?” Ако не можем, значи нямаме право да очакваме те да правят това заради нас. Повечето традиционни лекарства са тествани върху животни и това е може би най-голямото противоречие у вегетарианци и вегани, които ползват традиционни лекарства – даже по-сериозно противоречие дори от носенето на кожа или вълна, защото това са вторични продукти на производства, които съществуват главно, за да осигуряват месо.

В: Какво мислите за директното действие?
О: Никога не съм участвал в него. Много уважавам хората, които го практикуват, понеже вярват, че това е най-директният и бърз начин да постигнеш целите си. Ако бях животно в клетка за вивисекции, щях да съм благодарен на човека, който е нахлул и ме е пуснал, но след като уточних това, искам да кажа, че трябва винаги да се замисляме дали е възможно нашето действие да има обратния резултат. Не бих искал да кажа „да” или „не”, защото не зная какъв е отговорът на този проблем.

В: Кое е според вас най-голямото постижение в живота ви?
О: Постигането на онова, което си бях поставил за цел: да имам усещането, че съм способствал за началото на едно чудесно ново движение, което би могло не само да промени развитието на Човечеството и останалите живи Създания, но и да подобри изгледите на Човека да оцелее много по-дълго на планетата.

В: Имате ли послание към милионите хора, които са веган в момента?
О: Погледнете в перспектива какво символизира веганството – то е нещо повече от това да си намерите нов заместител на бърканите яйца или нова рецепта за коледна торта. Осъзнайте, че сте тръгнали по велик път, нещо неопитвано допреди шейсет години о нещо, което може да отговори на всяка приемлива критика, която някой би могъл да му отправи. А и не включва седмици и месеци на изучаване на диетични таблици или четене на книги от така наречени експерти – означава проумяване на няколко прости факта и прилагането им.

В: Имате ли послание към вегетарианците?
О: Приемете, че вегетарианството е само трамплин между месоядството и веганството. Може да има вегани, които да направили промяната на един път, но съм сигурен, че повечето хора вегетарианството е необходима междинна спирка. Аз все още членувам във Вегетарианското Общество, за да съм във връзка с движението. Много се зарадвах, когато научих, че на Световната конференция за вегетарианството в Единбург храната е била веганска, без право на избор за делегатите. Онова малко семенце, което насадих преди 60 години вече започва да се забелязва.

В: Какво мислите за начина, по който се е развило Веган Обществото, откакто го управлявахте?
О: По-добре е от очакваното, със сигурност. Духът вече е пуснат от бутилката и никой никога няма да може да го върне към дните на невежеството отпреди 1944 година, когато това семе бе насадено от хора, изпълнени с надежда. Сега, където и да живее Човекът, той може да се храни с веганска храна. Цялата първоначална работа бе свършена от доброволци. По един или друг начин, всички хора, на които Обществото е плащало някога за канцеларска работа, са били доброволци. Дори главният ни изпълнителен директор е на заплата, която е на самото дъно на която и да е заплата от сферата на услугите. Понеже не можем да си позволим нищо повече от това. Така че в този смисъл Веган Обществото винаги е било поддържано винаги от доброволчески труд. И ние сме неизразимо много благодарни на тези хора, защото бог знае какво ще стане, ако те всички ни зарежат.

В: В каква посока мислите, че трябва да върви Обществото в бъдеще?
О: Не бих се решил да предлагам нищо на движение, което изглежда, че се развива добре и се разпространява по целия свят. Постройката, която издържа на всички атаки преди да бяхме започнали своята работа, сега се разпада поради присъщата слабост на нейното устройство. Не знаем какъв духовен напредък за човешкия живот би донесло дългосрочното веганство – това при поколения наред. Със сигурност ще има съвсем различна цивилизация и първата в цялата ни история, която ще заслужава наистина правото да се нарича цивилизация.

Доналд Уотсън чете първия брой на сп. Vegan News – което по-късно става „The Vegan“ и екземпляри от ранните си дневници.

Източник:http://www.foodsforlife.org.uk

Превод: Дани Данчева